Постинг
24.09.2009 22:24 -
вероятния мъж на живота ми- интерпретативна измислица
вероятният мъж на живота ми е съвсем, съвсем необикновен, докато отива сутрин на работа /защото колкото и да е необикновен той работи също като обикновените хора/ забелязва и най малките промени в облаците, последно цъфналите цветя по пътя, промяната в кожата на земята, листопадането на хората...все обикновени неща, дори се чудя как ги вижда сред необикновените луксозни сгради, екстравагантни дами, светила и труфила около себе си
вероятният мъж на живота ми не обича шумните компании, и нешумните не обича, изобщо малко обича компаниите, предпочита да бъде далеч от хора, докато ме прегръща или гледа в очите ми, о...да, забравих как съвсем невъзпитано може да поднесе хапчица до устните ми и да потърка върховете на пръстите си в тях, ей така, сякаш случайно се е случило, но не е случайно, защото настръхвам, ама че невъзпитано, но какво да се прави, такъв е, невъзпитан /тук няма да отбележа как аз си облизвам пръстите и...устните... след пръстите му /
вероятният мъж на живота ми има трима приятели, пази ги в една съкровищница и винаги има време за тях, дори когато няма време, никога не се събират и тримата заедно, защото съкровищницата е тясна и побира по двама само, но той е там и е като събирателна точка в повърхността на приятелството им, все се чудя как може така - мъж, само с трима приятели и то не за да се напият и вият, а за да...ох, срам ме е да го напиша, ама ще го- за да си говорят, доста срамно, нали, направо вероятно
вероятният мъж на живота ми губи времето си в успокоителни думи вместо да зашлеви два шамара и да внесе порядък в хаоса, та той дори не вижда хаоса, просто навлиза в него спокойно, завърта се на пети, на устните му разперва пръстчета усмивка, цепват се ъгълчетата им, изпускайки кротък, нежен смях, и...оф, как бих искала да мога и аз така
вероятният мъж на живота ми има очи като дъно, понякога затъвам до шия във него, но без да ме души, друг път се излежавам гола върху пясъците им, а блясъка на зениците му ме топли без да прегаря кожата ми, но най обичам, когато очите му казват "остани...още малко остани" въпреки, че е време за тръгване
вероятният мъж на живота ми ще е поредният мъж в него, не го срещнах нито по рано нито по късно, питам се какво ще го правя сега, толкова късно в моя живот, защото той ще го поиска, ще ме поиска, а аз не зная дали го притежавам вече, дали няма да се скъсам преди да му стана бяло копче за сън
вероятният мъж на живота ми не е практическа задача за решаване с теореми и доказателства, а и не съм добре с математиката, най трудно изчислявам колко тежи едно "обичам те" и дали изобщо тежи, но вероятно е така или поне е заразно, защото вероятният мъж на живота ми не го изчислява
друго какво да ви кажа за него, вероятно прилича по нещо на мен или е пълен антипод на душата ми, ръцете му могат да ме прегърнат от рамо до рамо защото раменете ми са скроявани по тях, шит ми е, на кръст ми е шит, като риза, която е носена, носена, носена и закърпена с парцалче точно там, където под джобчето за запалката е сгушено сърцето му, разсвирва ме, разпява ме, разлюлява, раззвънява, раздивява...до гърдите му притихвам като наквасен цветец на петуния, на гърба му рисувам слънчеви зайчета, а в ръцете му отмалявам, утаявям се...
ето, съвсем, съвсем необикновен е, понякога се чудя даже защо ще ме хареса, но зная, че точно той ще поиска да ме помирише зад ухото още щом ме види, да прокара пръсти в косата ми и да задържи крайчеца и подръпвайки го нежно, после всеки път когато съм до него ще се връща да черпи аромат от там за нощите, когато заспива сам...или не сам...не зная
това е, представих ви вероятният мъж на живота ми
интерпретативна измислица, обоснована с реална илюзия
.jpg)
вероятният мъж на живота ми не обича шумните компании, и нешумните не обича, изобщо малко обича компаниите, предпочита да бъде далеч от хора, докато ме прегръща или гледа в очите ми, о...да, забравих как съвсем невъзпитано може да поднесе хапчица до устните ми и да потърка върховете на пръстите си в тях, ей така, сякаш случайно се е случило, но не е случайно, защото настръхвам, ама че невъзпитано, но какво да се прави, такъв е, невъзпитан /тук няма да отбележа как аз си облизвам пръстите и...устните... след пръстите му /
вероятният мъж на живота ми има трима приятели, пази ги в една съкровищница и винаги има време за тях, дори когато няма време, никога не се събират и тримата заедно, защото съкровищницата е тясна и побира по двама само, но той е там и е като събирателна точка в повърхността на приятелството им, все се чудя как може така - мъж, само с трима приятели и то не за да се напият и вият, а за да...ох, срам ме е да го напиша, ама ще го- за да си говорят, доста срамно, нали, направо вероятно
вероятният мъж на живота ми губи времето си в успокоителни думи вместо да зашлеви два шамара и да внесе порядък в хаоса, та той дори не вижда хаоса, просто навлиза в него спокойно, завърта се на пети, на устните му разперва пръстчета усмивка, цепват се ъгълчетата им, изпускайки кротък, нежен смях, и...оф, как бих искала да мога и аз така
вероятният мъж на живота ми има очи като дъно, понякога затъвам до шия във него, но без да ме души, друг път се излежавам гола върху пясъците им, а блясъка на зениците му ме топли без да прегаря кожата ми, но най обичам, когато очите му казват "остани...още малко остани" въпреки, че е време за тръгване
вероятният мъж на живота ми ще е поредният мъж в него, не го срещнах нито по рано нито по късно, питам се какво ще го правя сега, толкова късно в моя живот, защото той ще го поиска, ще ме поиска, а аз не зная дали го притежавам вече, дали няма да се скъсам преди да му стана бяло копче за сън
вероятният мъж на живота ми не е практическа задача за решаване с теореми и доказателства, а и не съм добре с математиката, най трудно изчислявам колко тежи едно "обичам те" и дали изобщо тежи, но вероятно е така или поне е заразно, защото вероятният мъж на живота ми не го изчислява
друго какво да ви кажа за него, вероятно прилича по нещо на мен или е пълен антипод на душата ми, ръцете му могат да ме прегърнат от рамо до рамо защото раменете ми са скроявани по тях, шит ми е, на кръст ми е шит, като риза, която е носена, носена, носена и закърпена с парцалче точно там, където под джобчето за запалката е сгушено сърцето му, разсвирва ме, разпява ме, разлюлява, раззвънява, раздивява...до гърдите му притихвам като наквасен цветец на петуния, на гърба му рисувам слънчеви зайчета, а в ръцете му отмалявам, утаявям се...
ето, съвсем, съвсем необикновен е, понякога се чудя даже защо ще ме хареса, но зная, че точно той ще поиска да ме помирише зад ухото още щом ме види, да прокара пръсти в косата ми и да задържи крайчеца и подръпвайки го нежно, после всеки път когато съм до него ще се връща да черпи аромат от там за нощите, когато заспива сам...или не сам...не зная
това е, представих ви вероятният мъж на живота ми
интерпретативна измислица, обоснована с реална илюзия
.jpg)
на един невероятен мъж :)
цитирайтрябва да го опазиш; да остане далеч от шумни и нешумни компании, за да е гарантирано опазването на различния Мъж.
не зная колко е измислица, и докъде по-точно, обаче, толкова добре си я описала, че .....завист се прокрадва и изпълва едната половина на душата ми/тъмната:)/
поздрави!
цитирайне зная колко е измислица, и докъде по-точно, обаче, толкова добре си я описала, че .....завист се прокрадва и изпълва едната половина на душата ми/тъмната:)/
поздрави!
3.
анонимен -
много
27.09.2009 23:43
27.09.2009 23:43
скучен
цитирайвероятно си прав/а, анонимен, но в една връзка един дивак стига, аз не съм от питомните, така взаимно ще се Окултуряваме... може и да не се окаже скучен, кой знае...ти ли
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
