Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2009 23:38 - инакво
Автор: sblasaci Категория: Лични дневници   
Прочетен: 448 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 28.09.2009 23:39


Мирише на пушек.
Хората, загърнати в якета и разгърдили потници едновременно, не виждат, че върху голите, болни клони на кестените присветкат свещици бял цвят, повторни, разперени върху свещници от зелени крехки листа. За кога цъфтиш, мили, за кого...
За къде се зеленееш...
За пушека ли...
А мирише на пушек.
Облаци има толкова, колкото е успял да обръсне вятъра от билото на планината без да я нарани. Дори си личат дирите от бръснача му. От порязаното прокапват капчици, ситни, нежни, първи, познати...студени.
Лъчи има толкова колкото да оплетеш ръкавица за едната си ръка преди да падне снега. С нея не да бъркаш в джоба си, а да я подаваш, но без ръкавицата. Тогава за какво ти е ръкавицата...
Топлина има толкова, колкото да стоплиш пръстите на едната ръка  преди плетивото. Но не е сигурно дали и с него ще ти е топло. Ако си сам, от преждата на лъчите по добре си оплети примка за шията.
Ръкавица не стига да запази цветовете на кестена от студеното.
Не стига и да притисне гърдите от болката, когато сърцето се нанизва на ледената шушулка, обръсната от вятъра по грешка толкова рано.
Примката стяга шията и се задушаваш от студ и...самота.
Една ръка не стига.
Кестените цъфтят.
Мирише на пушек.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. silencieuse - Много дълбоко...
06.10.2009 22:17
и красиво (мм)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 521517
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323