Брезата реши да се сбогува за един сезон с хората по най невероятен начин. Цяла нощ оглежда черното платно на шосето сякаш търсеше нещо.По едно време, когато луната притихна зад ъгъла на небето, тя зашушна и затрептя.Говореше на листата си нещо тихо и настойчиво.После изведнъж спря соковете към най високите клонки. Децата и, затоплени от последните капки майчино мляко, разтвориха пръстчета,стискащи ръцете на мама и полетяха, въртяха се, рееха се, листопадаха.Търсеха най точното място за прикацане...Полягаха и зажълтяваха в тъмното. После по- ниските клони тръснаха тоалетите си и заръсиха към земята златен дъждопрашец. Брезата използваше четката на есента, за да нарисува най красивата си картина върху черното чело на шосето.Цяла нощ твори...Вятъра, като доброжелателен критик, и помогна да завърши тази прелест в три сутринта... Уморена брезата отпусна голи клони.Задъхан вятъра се уви около пазвата и и притихна...Тогава...тогава пропяха петлите... Сутринта обиколи платното няколко пъти и закъсня за съмването си. Облаците слязоха толкова ниско в тази галерия ,че натежаха върху ръцете на небето и то без малко да ги изпусне.По тапицираните столове на кипариса цъфнаха ранобудни премръзнали птици и гледаха с две очи напред и надолу рисунката на брезата...А те, хората, изпускаха облачета пара от устите си, които явно им пречеха да видят.Преминаваха задъхани от студеното,бързаха за ...кой знае къде.Оставиха в платното кални грозни следи от коли, ботуши, маратонки.Не видяха дори крайчеца на тази красота, разпиляха боите, объркаха сюжета, окаляха златото...
Стоя на втория етаж на терасата, въпреки студеното. Безумна съм. Гледам ту голата бреза, ту стъпканото и платно.Наблюдавам треперейки безразличието на зрителите и не зная от ужас ли треперя или от студ, но се радвам ,че не съм като тях, че Виждам...И се питам толкова ли е трудно Виждането...И...колко е трудно да се коленичи пред съвършенството , каквото ние не сме...
Но това са си моите...

                                             

Ах, колко е хубаво! Листата са всички

сякаш от блокче за водни боички...

.... И толкоз са пъстри и шарени всички,

че няма в боичките толкоз панички,

какви ти панички! — езикът ни даже

не може със думи докрай да изкаже

колко е хубаво!…