Постинг
29.09.2009 20:10 -
Purity или xanax 10mg
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 291 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2009 20:13
Прочетен: 291 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 29.09.2009 20:13
в интерес на истината се питам защо изобщо раждам такива текстове, защо ги споделям, защо... и пак в интерес на истината си отговарям, че го правя заради вероятността някой друг да е болен от същите мисли и такъв текст да му даде евентуалното краткосрочно лечение или поне бялото успокояващо от десет милиграма за тази нощ, че не е сам в лудостта си, че дори има и по луд от него, и че този евентуален луд на всичкото отгоре е собствен сблъсък
и така
питам се готова ли съм
отговарям си - почти
има мъничко време за моето "да"
всъщност, замислих се веднага след онова, което написах за мислите, за сезоните им и за това, че орехите зреят сега, припомням си бързите и кратки решения в живота си и начина по който винаги са ме довеждали до ново начало, винаги хубаво /поне на мисъл/ в началото си, честно казано изгубих края на началото, дали започваше с моето раждане или с раждането на дъщеря ми...изобщо започвах ли...толкова пъти имах начала отново и отново и отново...не зная доколко е истина, но се говори, че агамемнон е убил ефигения за единия попътен вятър, той обаче е бил подвластен на богове и богини, аз нямам божества, не съм и убийца на децата си, бих убила себе си за пореден път, за да започна пак отначало, не че съм дръзка, не че не ме свърта на едно място под една и съща мачта, по скоро не съм открила мястото си, а и не го търся, нека то ме намери, щом наличните условия се превърнат в начин на живот без изход ги разкъсвам, разхвърлям и отлитам, без да мисля, това означава, че решението е взето много преди да се появи мисълта за вероятното му раждане...няма да убия децата си за единия попътен вятър, който и бог да иска това, вероятността мястото да ме открие преди да съм помислила за него чука на отключената ми врата, ако и този път започна отначало, ама съвсем съвсем отначало, на чисто, на живо, на голо, може би ще ми се случи нещо хубаво...може би, затова се питам готова ли съм, за първи път не вземам категорично ножица, за да се срежа, но я държа готова, разтворена в лявата си ръка, по сръчна съм с нея, хряс и...край, почти, почти съм готова, като вятър скрит зъд ъгъла и чакащ единствено оголяването на дърветата, за да помете улиците, не че ще му харесат така, но ще са чисти, и на чисто ще докара облаците да изписват писмата си до земята
няма нужда да се питам
няма нужда да си отговарям
няма да убивам децата си
ще убивам себе си още малко време
после, ако е останало нещо от мен, ще съм чиста
преди да се срежа
и така
питам се готова ли съм
отговарям си - почти
има мъничко време за моето "да"
всъщност, замислих се веднага след онова, което написах за мислите, за сезоните им и за това, че орехите зреят сега, припомням си бързите и кратки решения в живота си и начина по който винаги са ме довеждали до ново начало, винаги хубаво /поне на мисъл/ в началото си, честно казано изгубих края на началото, дали започваше с моето раждане или с раждането на дъщеря ми...изобщо започвах ли...толкова пъти имах начала отново и отново и отново...не зная доколко е истина, но се говори, че агамемнон е убил ефигения за единия попътен вятър, той обаче е бил подвластен на богове и богини, аз нямам божества, не съм и убийца на децата си, бих убила себе си за пореден път, за да започна пак отначало, не че съм дръзка, не че не ме свърта на едно място под една и съща мачта, по скоро не съм открила мястото си, а и не го търся, нека то ме намери, щом наличните условия се превърнат в начин на живот без изход ги разкъсвам, разхвърлям и отлитам, без да мисля, това означава, че решението е взето много преди да се появи мисълта за вероятното му раждане...няма да убия децата си за единия попътен вятър, който и бог да иска това, вероятността мястото да ме открие преди да съм помислила за него чука на отключената ми врата, ако и този път започна отначало, ама съвсем съвсем отначало, на чисто, на живо, на голо, може би ще ми се случи нещо хубаво...може би, затова се питам готова ли съм, за първи път не вземам категорично ножица, за да се срежа, но я държа готова, разтворена в лявата си ръка, по сръчна съм с нея, хряс и...край, почти, почти съм готова, като вятър скрит зъд ъгъла и чакащ единствено оголяването на дърветата, за да помете улиците, не че ще му харесат така, но ще са чисти, и на чисто ще докара облаците да изписват писмата си до земята
няма нужда да се питам
няма нужда да си отговарям
няма да убивам децата си
ще убивам себе си още малко време
после, ако е останало нещо от мен, ще съм чиста
преди да се срежа
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
