Постинг
22.10.2009 21:34 -
"битки в ноевия ковчег"
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2009 21:35
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 22.10.2009 21:35
В сянката на деня , по калната пътечка сред гората, бавно се нижеше върволица от шумни компании, облечени в разноцветни къси панталони, блузки с цветовете на дъгата, бели маратонки и чорапи с цвета на чернозема с емблема на жълточервеникаво есенно листо. Тази странна върволица не се отбиваше никъде, не спираше да почине, не поглеждаше встрани…Крещяха нещо неразбираемо от сорта на „звъннн…зъъъън…бръмммм…дръъън…” Вървяха уверено напред, към онзи край на гората, където мушиците еднодневки вече втора седмица строяха полето за сражение на отборите, участващи в първата олимпиада на насекомите и буболечките, под шумното название „Битки в ноевия ковчег”.
Как се стигна до там ли?
Ами да приемем първо, че Ной не бе послушал Бог и вместо по две от насекомите и буболечките бе прибрал на сухо и топло по четири. Така се стигна до невиждано размножаване и за да ги укроти, докато кораба се носеше още по вълните над потопената земя, самият му собственик реши, че ще организира и проведе невиждани и нечувани олимпийски игри. Впрегна рояците еднодневки, надяна им финни юздички от конски косъмчета и те послушно заработиха, бързайки да свършат на време, защото всяка от тях мислеше, че ще доживее запалването на олимпийския огън. Но щом започнеше да се здрачава те разбираха, че живота им свършва преди изгрева на огъня и организираха като за последно шумни, диви, пиянски оргии, прекаляваха с меденото вино и наденичките от тичинков прашец, веселяха се, зизикаха, ръчкаха се, звънтяха и така до сутринта когато новоизлюпените рожби на невижданото нощно съвкупление продължаваха да работят, газейки сухите крила на родителите си, за да може огъня да светне запален от топлото коремче на една светулка. Тя, светулката, живееше затворена в една стаичка и се наливаше непрекъснато със сок от мента та да може фенерчето и да стои вечно запалено , лъскаво и горящо, за да да има сили да запали изсъхналите треви на върха на олипмийския пилон.
И така, в сянката на деня , отборите пълзяха, летяха, вървяха към своите олимпийски медальони с бели маратонки, тъмно кафяви чорапчета,разноцветни панталонки, тънички пищялки и блузки като дъга…През гората крачеше дъгата.
Искате ли да ви разкажа за отборите? Всъщност цялата тази история ще включва единствено описанието на отборите и организирането на олимпиадата. Самата олимпиада не е толкова важна, защото , както всички знаем, важно е участието , а не победата.
/следва/
Как се стигна до там ли?
Ами да приемем първо, че Ной не бе послушал Бог и вместо по две от насекомите и буболечките бе прибрал на сухо и топло по четири. Така се стигна до невиждано размножаване и за да ги укроти, докато кораба се носеше още по вълните над потопената земя, самият му собственик реши, че ще организира и проведе невиждани и нечувани олимпийски игри. Впрегна рояците еднодневки, надяна им финни юздички от конски косъмчета и те послушно заработиха, бързайки да свършат на време, защото всяка от тях мислеше, че ще доживее запалването на олимпийския огън. Но щом започнеше да се здрачава те разбираха, че живота им свършва преди изгрева на огъня и организираха като за последно шумни, диви, пиянски оргии, прекаляваха с меденото вино и наденичките от тичинков прашец, веселяха се, зизикаха, ръчкаха се, звънтяха и така до сутринта когато новоизлюпените рожби на невижданото нощно съвкупление продължаваха да работят, газейки сухите крила на родителите си, за да може огъня да светне запален от топлото коремче на една светулка. Тя, светулката, живееше затворена в една стаичка и се наливаше непрекъснато със сок от мента та да може фенерчето и да стои вечно запалено , лъскаво и горящо, за да да има сили да запали изсъхналите треви на върха на олипмийския пилон.
И така, в сянката на деня , отборите пълзяха, летяха, вървяха към своите олимпийски медальони с бели маратонки, тъмно кафяви чорапчета,разноцветни панталонки, тънички пищялки и блузки като дъга…През гората крачеше дъгата.
Искате ли да ви разкажа за отборите? Всъщност цялата тази история ще включва единствено описанието на отборите и организирането на олимпиадата. Самата олимпиада не е толкова важна, защото , както всички знаем, важно е участието , а не победата.
/следва/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
