представям си как един ден ръцете ми ще спрат да се движат, върховете на пръстите ми няма да усещат гладката кожица на ябълката, грапавата повърхност на хляба, топлината на неговата кожа, студеното на първата замръзнала капчица вода...когато това се случи няма да имам и очите си, ще са без значение всички проливни дъждове, всяка дъга, всеки цвят, очите му...представям си как като изгубено дете ще търся нещо душейки, нещо, което не зная какво е, но зная, че като го намеря ще го позная, представям си, че един ден ще спра да вдишвам аромата му, не защото ще е изчезнал, а защото ще стане прозрачен, прозрачен и ще се превърне на тънка нишчица, тънка като есенна бяла паяжина на вятъра...
представям си, че един ден няма да мога да го усетя
не очаквам това време, не го искам
искам утре да е сега, сега да е тук, тук да сме
представям си как пропускам всичкото време, което имам да съм с него
не мога да си представя само как мога да си представя

Snoshti nqmah zvuk, no ochakvah samo instrumental/klasicheska muzika/. Pesenta e V.Kostova e mn.hubava, a tvoq tekst e oshte po-vazdeistvasht, Sblasaci. I poneje si Sblasaci, po-kasno shte napisha neshto, koeto shte otiva na postinga ti, shte go napravi po-zavarshen/nali vseki dopisva ....neshto,makar she moeto nqma da bade lichno, a chisto prepisano ot B.Verber i negovite "Mravkite" /
:)

Badi !!