Постинг
25.10.2009 22:15 -
кажи ми къде си заспал
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 292 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2009 00:29
Прочетен: 292 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 26.10.2009 00:29
зная те...
толкова ясно те зная,
като прочетена книга от моите
спирала съм толкова пъти в нозете ти
въздух да си поема
преди да премина на другата страница,
зная как дишаш
и за молитва
и за разпятие,
виждала съм те толкова нощи заспал,
слушала съм как се прекръстваш на сън
с три пръста свити молитвено в поза като пред храм,
слагала съм ръка на гърдите ти,
за да усетя дъха, там, където във теб
се превръща на детска парна машина,
пухтяща по нагорнището в кръвта,
държала съм те заспал
в ръцете си,
в делвата,
по пътека сред боровинки
прилепил гърба ми в кора на дърво,
под покрив на слънчева къща,
в две три стаи под наем,
пред язовир в който вечер слънцето мие косата си,
в първия сняг посипал се в моята чаша с кафе,
по средата на думите за разсънване
с индикатори за движение,
държала съм те заспал
и съм разказвала приказки...
зная те, накършено залъче хляб от живота ми,
очупено, смачкано по средата, захапано,
клъвнато, ритнато, изпуснато, отъркаляно
в клюки, лъжи, междуметия и празни съюзи...
зная те...
виждала съм те толкова пъти
колкото
ти едва ли си ме видял...
кажи ми, залък от книгата на живота ми,
кажи ми сега къде
в чии ръце си заспал
толкова ясно те зная,
като прочетена книга от моите
спирала съм толкова пъти в нозете ти
въздух да си поема
преди да премина на другата страница,
зная как дишаш
и за молитва
и за разпятие,
виждала съм те толкова нощи заспал,
слушала съм как се прекръстваш на сън
с три пръста свити молитвено в поза като пред храм,
слагала съм ръка на гърдите ти,
за да усетя дъха, там, където във теб
се превръща на детска парна машина,
пухтяща по нагорнището в кръвта,
държала съм те заспал
в ръцете си,
в делвата,
по пътека сред боровинки
прилепил гърба ми в кора на дърво,
под покрив на слънчева къща,
в две три стаи под наем,
пред язовир в който вечер слънцето мие косата си,
в първия сняг посипал се в моята чаша с кафе,
по средата на думите за разсънване
с индикатори за движение,
държала съм те заспал
и съм разказвала приказки...
зная те, накършено залъче хляб от живота ми,
очупено, смачкано по средата, захапано,
клъвнато, ритнато, изпуснато, отъркаляно
в клюки, лъжи, междуметия и празни съюзи...
зная те...
виждала съм те толкова пъти
колкото
ти едва ли си ме видял...
кажи ми, залък от книгата на живота ми,
кажи ми сега къде
в чии ръце си заспал
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО