Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2009 14:31 - "битки в ноевия ковчег"- заключение
Автор: sblasaci Категория: Лични дневници   
Прочетен: 264 Коментари: 0 Гласове:
2



Мравките сумисти сумтяха при похода по олимпийската писта. Надъхваха се още преди самото излизане на терена. От отбора им непрекъснато се чуваха кратки ободряващи викове. Препаските им светкаха на фона на голите им тела  но определено имаха проблем с екипите защото Ной, непредвидил интензивните тренировки, бе дал размерите им на шивачите с един номер по малки и сега, вървейки, мравчоците трябваше да понадигват препаските, за да не лъснат голотиите им насред игралното поле. Това обаче не ги притесняваше много и те бодро крачеха, сумтяха и подвикваха.Плитките на тила им се полюляваха заплашително, но пък не се разбра кого плашеха.
Почти в края на олимпийската колона, вглъбени в собствените си ходове и тактики, прегърнали кой пред гърди, кой под мишница, собствените си шахмaтни дъски, вървяха комарите. На тях им бе позволено, почти като на хората на изкуството, да се явят на състезанието по домашни дрехи, защото се смяташе, че всеки комар използва облеклото си, за да мисли и влияе на съперника, да го обърква и да се гордее със себе си. А това бе особенно важно в такава напрегната игра като шаха. Само по белите маратонки личеше, че те отиват на същата олимпиада.За първи път зрителите на олимпийския стадион можеха да видят комарите  вървящи, и то пеша. Обикновено те препускаха дивашки из кораба, звънтяха, зизаха и  досаждаха на всички. Затова крайна изненада за МОК беше появата им в домашни халати  пред заседателната маса, пеша, на няколко крака, с шахматни дъски под мишница, заявявайки участието си в олимпиадата.
Но, както се казва „На война като на война”
Отборите бяха строени и готови за игра. Започваше първата олимпиада на буболечките на борда на кораба на Ной. В настъпилата за кратко тишина една богомолка изви глас, присви молитвено ръце и изпя химна. Последваха бурни крило- и крако- пляскания. Когато суматохата полека лека утихна дъгата пое тържествено към съблекалните. Отборите вървяха мълчаливо по пистата,  а над главите им два мощни вентилатора развяваха знамената. Светулката с мекото коремче отдавна беше запалила огъня . Оставаше само да започнат игрите.
Ами това е накратко. Така започна първата олимпиада на буболечките. Не ме питайте как е завършила, защото съм твърде млада за края и. Той се случи когато гълъба се върна и съобщи за сушата. Нещо такова. Но не помня със сигурност.
Е, беше ми приятно да ви запозная със събитията от онзи минал век.
Дано и на вас ви беше такова.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 521591
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323