Постинг
26.10.2009 22:13 -
дом в облаците
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 607 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2009 23:39
Прочетен: 607 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 26.10.2009 23:39
тази сутрин се събудих в необичайно състояние, отначало не отворих очи, край мен нещо се движеше, сякаш плувах в него, разместваше се пласт след пласт без да потъвам, не беше вода, само вода и въздух могат да се движат така, значи е въздух, опитах да се протегна с ръцете нагоре като всяка сутрин, но не успях, те извършваха някакви движения непознати за човешката ми физиология, махове...птичи махове, аз летях и то не насън, на яве летях, толкова пъти съм искала да го направя на живо, чак сега успях, когато май ми е късно...отварям очи и какво да видя, летя, наистина летя, точно прелитам над една река, а водата в нея спокойна и топла, не зная как разбрах, че е топла, но беше...заоглеждам се, перата ми бели та бели, одрали ми кожата, тези на крилата- пожар, все едно насън косата ми е станала рижа, на птичата ми глава шапка с чужди мисли, досущ като моите, в края на крилата ръкавици, сякаш вълшебни, сякаш заради тях летя, нещо като летящо килимче, но този път летящи ръкавици, ами магията, която ме е превърнала в птица...опашката ми не е опашка, а опашка на хвърчило, и най отзад, на крайчето и нещо завързано с невидимост, тещо тежичко, пообръщам се...късче дъга, нося си цветовете, ако случайно понебея и загубя моите...магия или не аз летя, насочвам птичите си очи по човешки и двете напред и оставам буквално гръмната...нося клечица в човката си...аз нямам дом, никога не съм имала, събирала съм съчки и пари като всеки нормален човек за такъв, но никога не съм носила в човка клечица,тази която държа сега е някак си...някак си за дом...птичето ми тяло лети, лети, независимо от човешките ми разсъждения, преминава над какво ли не, над онтогенезиса, над теориите, над понятията, над недопитото вино на росата, над вятъра , който премята есените паяжини, над мълицата, която толкова обичам...и долитам, неочаквано за мен прибирам крила, изсвистявам във въздуха, навеждам главица, спускам се надолу, надолу, преминавам през един покрив все едно не съществува и кацам пред нечия постеля, пускам клечицата на земята, а на ум нареждам "ето...донесох ти я, първата, направи с нея каквото поискаш..." после с един птичи скок се озовавам на ръба на леглото и впивам очите си в спящия мъж, гледам го дълго дори без да дишам, страх ме е, че ще се събуди и ще си тръгне, страх ме е ,че виждайки моята пръчица ще се уплаши от птица, която носи клечки в двора му, страх ме е...затова само стоя и го гледам...после...после естествено трябва да отворя очи и да видя, че ръцете ми са ръце и празни, че очите ми са моите и празни, че косата ми не е рижа, а светло кестенява
не зная това сън ли беше или истина, но разбрах нещо от него
дома на всеки е в собствените му крака, в поставената от някого с обич първа клечица в разстоянието между пръстите и петите, повечето хора нямат дом, защото не са видяли поставената в краката им клечица, а и да са я видяли не са и се доверили, каква ти клечка, какъв ти дом...не са го търсили на мястото откъдето човек започва да се нанизва на обичта, а там, във високото, където дом става уравнение на пари и имане
какво правих днес ли...цепих дърва
.jpg)
не зная това сън ли беше или истина, но разбрах нещо от него
дома на всеки е в собствените му крака, в поставената от някого с обич първа клечица в разстоянието между пръстите и петите, повечето хора нямат дом, защото не са видяли поставената в краката им клечица, а и да са я видяли не са и се доверили, каква ти клечка, какъв ти дом...не са го търсили на мястото откъдето човек започва да се нанизва на обичта, а там, във високото, където дом става уравнение на пари и имане
какво правих днес ли...цепих дърва
.jpg)
1.
анонимен -
Много копнеж, sblasaci
26.10.2009 22:33
26.10.2009 22:33
Все така пишеш. Мъжът до теб трябва да е щастлив, че те има.
цитирай
2.
анонимен -
за теб
26.10.2009 22:55
26.10.2009 22:55
http://www.youtube.com/watch?v=e2PggDw-vww
цитирайщом го караш да лети на крилете на твоето въображение, да се топли в белия им пух и да чувства нежния полъх на небесни ветрове, които галят затворените клепачи. Защото след като прочета нещо толкова красиво, аз затварям очи и се усмихвам на подареното вълшебство сътворено с думи!
Благодаря ти! :)
цитирайБлагодаря ти! :)
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
