тази сутрин не е есенна, пролетно са се ококорили сателитките на отсрещния блок, птиците май нещо са се пообъркали в цвъртежите си, играят около прострените дрехи на една тераса, виждам как едни червени прашки не спират да се люшкат, а ръкавите на оранжевобяла тениска се люлеят като живи, сякаш искат да ги хванат, мирише на топли пушеци и ако не е тъжния грак на гарваните човек би си помислил, че за последно е така, че идва пролет, обаче не...
време е за убийства, моето време за убиване по проект, имам само два, три месеца, сега му е времето, на границата, когато всички следи се почистват старателно и се изгарят в бумтящата зад гърба ми печка, време е за финансиране и изпълнение на замислените проекти
въпреки топлото отивам да убивам, днес е топло, но утре ще има душевно застудяване и хищника в мен ще иска кръв, влизам в мазата с неприятното чувство, че и този път ще наричам по имена чуканите, а те едни такива, нито меше, нито липа, ни габър, притежавам три собствени оръжия в различни размери, избирам си онова, дето сапа му е колкото ръката ми в китката и го вземам, хладно е, ей сега ще се стопли в ръцете ми, отделям пънчето, поставям го на високо, гледам го дълго в очите докато ми заприлича на... името идва изведнъж, като проблясък, дори и да няма име идва образ, още по лошо, хищническата ми кръв шурва към главата и очите ми сигурно кръвясват, поглеждам за последно и преценявам как да убия с един удар, вдигам брадвата....стоварвам я върху леката цепнатинка от другата страна, дървото се пръска, хвърчат капчици кръв, първия е късметлия, не се налага да повтарям, после поотмалявам и трябва да повтарям едно и също движение два пъти, отделям го в страни и вземам втория...
имам десетина убити вече, мазата е потънала в откършени вътрешни тресчици, разпилян мъх от корите, имена и лица разсечени на няколко късчета, натиквам всичко в чувала, като тайно се надявам до четвъртия етаж да не прокапе нищо, започва почистването, старателно, облизвам всяко ъгълче и скрито местенце, не че някой ще ме излови и накаже, о не, просто подготвям терена за следващите убийства, да ми е чисто искам след няколко дена, онова живото, хищническато в мен, се търкаля от гърлото до стомаха и обратно, свива се , разплисква се, като медуза в лятна вода, гъделичка ме, разтворило пръстчета, шепнещо, бълбукащо, доволно...не, не бих казала доволно, по скоро тъжно усмихнато, че и този път ме придума да му служа, и този път му бях верен слуга, доведох проекта му до изпълнителската част и го финансирах със собствените си чувства... гася лампата, в тъмното след мен настъпва тишина и очакване, дървоядите нападат нарочените от страх да не се върна да им ги взема още сега, бързат, лапат, сумтят, стърготинят... излизам, заключвам, останките са старателно прибрани в тенекията за боклук, убитите нарамвам на рамо и им позволявам за последно да ме измъчат, болката в оперираното коляно е достатъчен индикатор за мъчение, до четвъртия етаж крака ми се разтреперва...това беше, тази вечер ще са мъртви, поне половината, само да стане студено, само да спрат да жижикат птиците и онази тениска да прегърне прашките...нека да дойде брат ми, вятъра, ще му поръчам да измете и последните следи от убитите...защо ли...утре, като отворя очи, хищника в мен ще е гладен, пак, и така още два три месеца, докато стане топло
питате се как живея с него ли,  защо му се подчинявам ли, защо не го изгоня ли...ооо, не, той съм аз, изгоня ли го вълчите ми нощи ще се превърнат в овчи сънища, дори и противозаконно той ме държи жива и никой не може да ми го вземе...да ме вземе

        

Mn mmi haresa i mislq, che te razbiram - izmuchvas se kakva si, no se i premerqva6. Namerila si sebe si, taka li e?!

безнадежден случай...

когато всички около теб започнат да твърдят че те разбират

стана ми мъчно единствено за болното ти коляно, но толкова хубаво ухае на дърво навсякъде, като предчувствие за запаления огън и топлината му в зимната вечер.