Постинг
29.10.2009 22:09 -
да ти припомня
забрави ли...искаш ли да ти припомня коя съм
помниш ли косата, в дъното е златиста на слънцето, по върховете окосена вчерашна трева, слънчева, пилее се по ръцете ти когато внезапно ги вдигнеш към лицето ми и те кара да настръхваш, ухае на мед от горски цветя, непокорна е, не се подчинява на китките ти, изплъзва им се, не се завърта на едно място, като рошаво коте сутрин пада върху лицето ти, докато устните, неоформени, несиметрични и меки, галят очите ти или лудешки се надпревават сами със себе си да те нацелуват, нацелуват, като че ли ей сега ще си тръгнеш...ей сега ще си тръгнат...ооо, цвета им, помниш ли цвета на устните, знаеш ли какъв е цвета на сока на белена праскова, помниш ли...очите, как можа да ги забравиш, чакай да погледна в огледалото, ох, зеленото се е разляло малко повече и е като неотъпкана поляна, по която небето води две черни кончета, с които да препускаш, докато идваш към мен, без юзди зеници, без наложен платеж, там се спри, на границата на поляната и небето и си почини преди да яхнеш зениците и да си спомниш как те гледам на идване, тръгване, връщане
какво остана...ръцете ли, а да, ръцете, които сутрин излитат като уплашени гълъби към раменете ти и се настаняват, почивайки си,върху тях, като върху широка тераса с много трохи за обичане, а вечер прикацат върху лицето ти, като върху последната земя за целуване, помниш ли върховете на пръстите ми, онези цепнатинки по тях, от които пиеш соковете...
шията ли, боже, забравил си я, тя е непривлекателно къса и драстично източена в онази посока, в която попива погледа ти, помниш ли как преглъщаш, когато очите ти милват шията...
помниш ли колко аромата имам
ябълка
мед
сено
алое
вода
водна боичка
бяло прозрачно
тишина
кестен и пъпките му
падащо листо на бреза
същите стари познати неща
отвързана твоя
усещане за теб
мълчание в чаша с вино, но бяло
като шоколада, на който ухаят китките ми...
забравил си ме
господи, как не ме помниш
дори и да ти припомням какво от това, ароматите ми са тук, пред очите ми, наредени послушно в бутончетата на клавиатурата, милвам ги, както преди много време, когато разказвах само на тях коя съм, сега е същото, милвам ги, отново, но разказвам на теб, разказвам ти нещо, което знаеш, но си забравил
забрави ли ме наистина
припомни ли си
ако хората можеха да вдишват написаното наоколо нямаше да е толкова студено
помниш ли косата, в дъното е златиста на слънцето, по върховете окосена вчерашна трева, слънчева, пилее се по ръцете ти когато внезапно ги вдигнеш към лицето ми и те кара да настръхваш, ухае на мед от горски цветя, непокорна е, не се подчинява на китките ти, изплъзва им се, не се завърта на едно място, като рошаво коте сутрин пада върху лицето ти, докато устните, неоформени, несиметрични и меки, галят очите ти или лудешки се надпревават сами със себе си да те нацелуват, нацелуват, като че ли ей сега ще си тръгнеш...ей сега ще си тръгнат...ооо, цвета им, помниш ли цвета на устните, знаеш ли какъв е цвета на сока на белена праскова, помниш ли...очите, как можа да ги забравиш, чакай да погледна в огледалото, ох, зеленото се е разляло малко повече и е като неотъпкана поляна, по която небето води две черни кончета, с които да препускаш, докато идваш към мен, без юзди зеници, без наложен платеж, там се спри, на границата на поляната и небето и си почини преди да яхнеш зениците и да си спомниш как те гледам на идване, тръгване, връщане
какво остана...ръцете ли, а да, ръцете, които сутрин излитат като уплашени гълъби към раменете ти и се настаняват, почивайки си,върху тях, като върху широка тераса с много трохи за обичане, а вечер прикацат върху лицето ти, като върху последната земя за целуване, помниш ли върховете на пръстите ми, онези цепнатинки по тях, от които пиеш соковете...
шията ли, боже, забравил си я, тя е непривлекателно къса и драстично източена в онази посока, в която попива погледа ти, помниш ли как преглъщаш, когато очите ти милват шията...
помниш ли колко аромата имам
ябълка
мед
сено
алое
вода
водна боичка
бяло прозрачно
тишина
кестен и пъпките му
падащо листо на бреза
същите стари познати неща
отвързана твоя
усещане за теб
мълчание в чаша с вино, но бяло
като шоколада, на който ухаят китките ми...
забравил си ме
господи, как не ме помниш
дори и да ти припомням какво от това, ароматите ми са тук, пред очите ми, наредени послушно в бутончетата на клавиатурата, милвам ги, както преди много време, когато разказвах само на тях коя съм, сега е същото, милвам ги, отново, но разказвам на теб, разказвам ти нещо, което знаеш, но си забравил
забрави ли ме наистина
припомни ли си
ако хората можеха да вдишват написаното наоколо нямаше да е толкова студено
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
