Постинг
31.10.2009 22:00 -
улица "водопад"
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 429 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2009 12:33
Прочетен: 429 Коментари: 1 Гласове:
6
Последна промяна: 13.12.2009 12:33
знаеш ли къде живeят падащите листа
знаеш ли дали имат дом
дали прибират обувките си някъде
виждал ли си падащо листо, което се отскубва от себе си, от вятъра, от всичко и всички и взело надеждите си под мишница полита без да знае накъде, но полита, не пита за посоката и бързината си, не го интересуват физичните параметри на разстоянията и случващото се с него, не избира, оставя се да го води петопръстието му...
видях го, днес го видях да преминава през пушека на един комин, за малко да се закачи в жиците над шосето, вероятно силата на вятъра бе намаляла, защото се отправи към земята, подчинявайки се на утихващия порив, но в последния момент реши, че няма да събува обувките си на калната улица, вдигна се нагоре, преплете пръсти в клоните на една по чудо още зелена круша, помириса оставените на върха два зеленикави плода, стъпи на върховете на пръстите си и се отблъсна с всички сили, о , как полетя, над всичко и всички...летеше, не търсеше дом, просто летеше, а и какъв дом да търси ялово листо, на кого би послужила яловината му...
какво правех аз ли...гледах го и му завиждах неблагородно естествено, докато се скри от погледа ми, имах само минута да проследя вълнообразно плуващото му движение, когато то отмина останахме аз и крушата, сами, тя, в очакване веселушкото да се завърне и аз, в безочакване, защото съм възрастна и зная, че когато нищо не чакаш идва неочакваното и те завърта като ялово узряло листо...
после си тръгнах, спокойна
защо ли
защото вървях по улица "водопад", а в края и има много дървета с неопадали листа
вероятно там е моето място за живеене
нещо, което няма да е дом за обувките ми
знаеш ли дали имат дом
дали прибират обувките си някъде
виждал ли си падащо листо, което се отскубва от себе си, от вятъра, от всичко и всички и взело надеждите си под мишница полита без да знае накъде, но полита, не пита за посоката и бързината си, не го интересуват физичните параметри на разстоянията и случващото се с него, не избира, оставя се да го води петопръстието му...
видях го, днес го видях да преминава през пушека на един комин, за малко да се закачи в жиците над шосето, вероятно силата на вятъра бе намаляла, защото се отправи към земята, подчинявайки се на утихващия порив, но в последния момент реши, че няма да събува обувките си на калната улица, вдигна се нагоре, преплете пръсти в клоните на една по чудо още зелена круша, помириса оставените на върха два зеленикави плода, стъпи на върховете на пръстите си и се отблъсна с всички сили, о , как полетя, над всичко и всички...летеше, не търсеше дом, просто летеше, а и какъв дом да търси ялово листо, на кого би послужила яловината му...
какво правех аз ли...гледах го и му завиждах неблагородно естествено, докато се скри от погледа ми, имах само минута да проследя вълнообразно плуващото му движение, когато то отмина останахме аз и крушата, сами, тя, в очакване веселушкото да се завърне и аз, в безочакване, защото съм възрастна и зная, че когато нищо не чакаш идва неочакваното и те завърта като ялово узряло листо...
после си тръгнах, спокойна
защо ли
защото вървях по улица "водопад", а в края и има много дървета с неопадали листа
вероятно там е моето място за живеене
нещо, което няма да е дом за обувките ми
Словно и не бывало.
На пригреве тепло.
Только этого мало.
Все, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло,
Только этого мало.
Понапрасну ни зло,
Ни добро не пропало,
Все горело светло,
Только этого мало.
Жизнь брала под крыло,
Берегла и спасала,
Мне и вправду везло.
Только этого мало.
Листьев не обожгло,
Веток не обломало...
День промыт, как стекло,
Только этого мало.
:)
цитирайНа пригреве тепло.
Только этого мало.
Все, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло,
Только этого мало.
Понапрасну ни зло,
Ни добро не пропало,
Все горело светло,
Только этого мало.
Жизнь брала под крыло,
Берегла и спасала,
Мне и вправду везло.
Только этого мало.
Листьев не обожгло,
Веток не обломало...
День промыт, как стекло,
Только этого мало.
:)
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
