Постинг
16.11.2009 21:11 -
изповед
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 363 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2009 21:48
Прочетен: 363 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 16.11.2009 21:48
казват, че човек трябва да се изповяда преди смъртта си, аз пък питам преди коя смърт- преди тази на тялото или преди тази на душата, всъщност имаме време само за първата, тази, на тялото, някой или нещо ни съобщава, че си отиваме от този свят и бързаме да се изговорим преди да заминем, оставяйки след себе си следите, които сме чертали старателно, ама толкова старателно, че чак сме забравили да живеем, оставяме имотите, нивите, комините, тухлите, печките, компютъра, парите, гардероба, пълен с ненужни дрехи, скатаното надълбоко одеало за свят ден, два три чифта чисто нови чорапи, една протрита от използване хавлиена кърпа, отпечатъците си по няколкостотин чаши с кафе в заведенията, зимна шапка, чифт кожени ръкавици, часовник евентуално, защото може и без него, среброто, златото, сервизите, климатика, неначенатия скъп парфюм, онази чисто бяла блуза или риза, която така и не сме облекли ни веднъж и виси на закачалката тръпнеща в очакване за допир на кожа, два тефтера със сметки за построеното жилище, ваната в банята, юргана от баба, чехлите зад вратата и...децата си, които изхвърлят ненужните дрехи, износват набързо чорапите, изхвърлят старата хавлиена кърпа, заличават отпечатъците ни със своите, часовника залагат, среброто продават, златото подаряват, подменят климатика, не им пука за сметките за строителство, свършват парфюма и си купуват нов, а бялата блуза...ооо, с бялата блуза ни обличат за последно, че поне веднъж да я поносим, но на нас вече не ни трябва, защото не можем сами да и закопчеем копчетата
та така, ето моята изповед пред децата ми, преди да са ме облекли в онази ленена бяла риза, дето виси оттатъка в гардероба
аз нямам какво да ви оставя, нямам ниви и жилище, дрехите ми са в два цвята, които вие не обичате- черно и светлосиньо, не съм пила кафе в няколкостотин заведения, вместо тефтери със сметки имам няколко със стихове, не използвам парфюми, нося къси чорапи само, юрганите се сбиха, чехлите се скъсаха, ваната не е вана, а градено корито, шапката и ръкавиците не са мои, сервизи никога не съм имала, за климатик не съм мислила, лишила съм ви от всичко, което са имали другите деца, прекарах живота ви по онези релси, дето клатушкат така, че вагончето се люлее от несигурност, не ви доведох баща като на децата бащите, не бях майка като на децата майките, опазих само бялата блуза оттатъка, в гардероба, единствената ми бяла дреха, нямах време да се изповядам преди да приземя душата си в калните локви на пътя край една житена нива, затова го правя сега, преди да е станало късно и за тази изповед, вие решете дали си заслужава да ме изслушате, защото само вие знаете греха ми - аз съм душа повече отколкото тяло и се опитах да ви предам това в свят, където материята е всичко, а магии не съществуват, живях в него с тях, бях магьосница вместо простичка земна майка, не ви държах за ръка, за да не ви науча да следвате тялото ми, исках да имате души...и сгреших
тук не се оцелява по някаква си душа само
тук, за да си жив, трябва кожа
моят най голям грях е, че ви я взех
обичам ви
та така, ето моята изповед пред децата ми, преди да са ме облекли в онази ленена бяла риза, дето виси оттатъка в гардероба
аз нямам какво да ви оставя, нямам ниви и жилище, дрехите ми са в два цвята, които вие не обичате- черно и светлосиньо, не съм пила кафе в няколкостотин заведения, вместо тефтери със сметки имам няколко със стихове, не използвам парфюми, нося къси чорапи само, юрганите се сбиха, чехлите се скъсаха, ваната не е вана, а градено корито, шапката и ръкавиците не са мои, сервизи никога не съм имала, за климатик не съм мислила, лишила съм ви от всичко, което са имали другите деца, прекарах живота ви по онези релси, дето клатушкат така, че вагончето се люлее от несигурност, не ви доведох баща като на децата бащите, не бях майка като на децата майките, опазих само бялата блуза оттатъка, в гардероба, единствената ми бяла дреха, нямах време да се изповядам преди да приземя душата си в калните локви на пътя край една житена нива, затова го правя сега, преди да е станало късно и за тази изповед, вие решете дали си заслужава да ме изслушате, защото само вие знаете греха ми - аз съм душа повече отколкото тяло и се опитах да ви предам това в свят, където материята е всичко, а магии не съществуват, живях в него с тях, бях магьосница вместо простичка земна майка, не ви държах за ръка, за да не ви науча да следвате тялото ми, исках да имате души...и сгреших
тук не се оцелява по някаква си душа само
тук, за да си жив, трябва кожа
моят най голям грях е, че ви я взех
обичам ви
щом си им дала душа, която обича...има живот не само в кожа!
Прекрасна си и чиста!
Поздрави!
цитирайПрекрасна си и чиста!
Поздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
