ще се овълча, ще стана  кучка, ще се оглеждам на всеки ъгъл да не би да ме дебне някой, ще спирам, когато трябва да продължа и ще прегазвам, ако трябва да спра, дори цвета на кръвта ми ще бъде друг, гените ми ще се преподредят така, че никой няма да ме познае, дори самата аз  няма да се познавам, ще се питам „аз ти ли съм или ти съм аз, кой кой е”,  бавно ще се превръщам в две изгорели бучици, в ръцете ми няма да има живец, в гърдите ми ще забият две сърца, кислорода в кръвта ще ме трови, както всички останали тукашни, и няма да допускам грешки, защото ще съм разбрала, че самата аз съм грешка, че съм сгрешила още с появяването си, че съм завила в погрешната следа на вятъра, зная със сигурност как ще остана сама и насъскана срещу себе си, проклинайки с цяла уста времето, мястото и пространството в които се случих, и какво като проклинам...нищо, ще бъда овълчена, овъглено подобие на себе си, ще се гледам  като в огледало и нищо няма да мога да направя, защото няма да ме има, от мен ще са останали само прашинки, тогава ще е нужна магия, за да бъдат събрани късчетата ми и да се слепят с плюнка, но плюнка любовна, не безразлична, и ако стане нещо от мен- стане, ако не стане, тогава тежко и горко на душата, ще живее овълчена, кучешка, скитаща и нито един вятър няма да свие гнездо под опашката и
ще се овълча
но преди това ще скрия душата от себе си, дано се опази