върлува пустото из мен с чувал
ловува малките ми радости

не зная права ли да стъпя върху болката
или седнала върху душата си

днес е облачно
събирам едрите гроздаци с предчувствие за  дъжд

при мен е тихо
лова започна, трябва да не дишам

не казвай нищо
звуците превзеха  думите звънчета

дърветата навън шумят
за първи път им взе гнездата вятъра

за първи път не вярвам в чудеса
нито във великден, нито във театъра

писах за чудесата, зная ги,
от главоболие не мога да ги чакам

очите ми изпъкнаха по жабешки от взиране за тях,
но всичките отнесе ги мъглата

оттатък хоризонта гледам накокържена
и правя снимки в миналото време

нито те чакам, нито те връщам
сто пъти мерих разстояния с колене

зад хоризонта дъжд вали  и от години
няма обич да  го пресуши

вината май отново казват че е моя
задето нещо не върви, задето все вали

а пустото върлува и ловува радости
в това число и тази, че съм твоя

бях степната  вълчица, бях кучка
станах като други

и хищника го хванаха в капан,
тогава край с лова, сега съм клетва

от вълк превърнах се във треба
на някаква си там една поредна

прозрачна и  излишна станах
със  мен и  всичките ми  гардеробни дрехи

и няма цвят дъгата във  небето
кафяв остана... искам да ме вземе

а пустото  разкиха се от радост
да метне примката на шията е време

отвътре стене нещо във душата
май е вихрушка от сълзи и явно пак ще пия

и пак ще вдигам празни чаши
умора на гълтоци пак ще вземам... и ще вия

как дъвча бавно залъците, дано ми се размине
илюзията, че съм Ла е невъзможна

не зная, че си някъде наблизо
две трети от преди, на шепа от минути

болката със радостта се сблъсква
"да бие" да  играят във душата

какво съм се разписала...стига съм ти  казвала
нали съм само умеене на думи

нямам хищник, това е някаква зараза
от обичта по хищнически във ръцете

а твоя  диригент размахва кожени камшици
концерт  засвирл само с палка

боже, какъв дует оформили сме ние
щом го третирам в стих на смях, а аудиторията малка

облачно...да капне няма тази вечер
ще тегнат облаците на небето

а то  да носи, милото, не знае
и ще се счупи, и това ще му е края

тогава ще я караме ли  без небе
затиснати под него, но за синьото в зелено

за малко дай ми двете си  ръце
и да подпрем небето преди да станем непотребни

пустото...как да обичам пустото във мен
щом съм прогледнала  през теб и през очите ти

пак няма да вали

а ти си близо

 подушвам те

ръцете ми на мармалад миришат
но мармалади разни не ближе хищника по хищнически