Постинг
17.12.2009 21:58 -
черна квадратна чиния
не помня какво съм искала за подарък като дете, ясен ми е само спомена за това как облекчено въздъхнах, когато най после се престрашиха да ми кажат истината, че нямало дядо мраз и че подаръците ги избира татко според това дали са дали премия или караме само на редовната заплата, от тогава не съм си и помисляла за подарък, а и не ми бяха нужни свидетелства за запълване на някаква времева ниша, наречена "празник" и обозначена с действието "празнуване", по времето когато бях омъжена получавах за всяка човешка нова година шоколад, петнадесет години шоколад, без да го искам и което е още по зле, след като се знаеше чудесно, че обичам бял...слава богу изчистих времето на зимните подаръци, ненужното харчене на пари се заключи в килията на "нямам нужда от нищо" до онзи ден...
онзи ден я видях, една единствена, средна, на витрината, зад стъклото, черна, квадратна, извън всякакви стандарти, не че не съм виждала друг път такава, но тази като че ли беше особена, не беше лъскава, съвсем чиста и семпла, с тази квадратна форма се класира извън нормите и правилата на етикетите и моралното поведение на чиниите върху масата, представих си как цвета ще тъмнее предизвикателно върху ореховото дърво в хола и я пожелах, пожелах да е моя, може в нея да няма нищо, само тя да е, но да е моя, отвън виждах, че е гладка и вероятно беше така, исках да я имам...леле как исках, това искане нямаше нищо общо с женското в мен, не обичам стилно подредени софри,прецизно нагънати салфетчици, капки малинов сироп за украса и фонтани от карамел, харесва ми небрежния безпорядък на масата, пастета по върха на ножа преди да отрежа хляб, да си оближа пръстите, да ям пица с ръка...но тя ми взе очите, представих се как ще подредя в нея парченца лимон поръсени с захар или сладкиша, любим на децата ми, или няколко жълти плода, или спагети, или...леле, дори препечени филийки...винаги съм знаела, че съм леко непонятна, но този път изумих и себе си, заради една черна квадратна чиния през ума ми минаха стотици мисли, спомени от бъдещето и неслучили се неща в миналото...обаче си изгърмях патрона, написах писмо до снежния човек и сега нямам право да пиша на дядо ти коледа, а и като зная, че татко купуваше подаръците, а него го няма...ще си остана без черна квадратна чиния, както редовно ми се случва, а и да я имам какво ще сложа в нея, аз не ПРАЗНувам ПРАЗНици, значи ще си седим аз и квадратната чиния и ще си се гледаме...е, вероятно и това ще е хубаво, ще имам нещо, което искам да имам, като за първи път след толкова години...обаче както казах вече написах писмото си...нищо, дано чинията ме чака догодина
онзи ден я видях, една единствена, средна, на витрината, зад стъклото, черна, квадратна, извън всякакви стандарти, не че не съм виждала друг път такава, но тази като че ли беше особена, не беше лъскава, съвсем чиста и семпла, с тази квадратна форма се класира извън нормите и правилата на етикетите и моралното поведение на чиниите върху масата, представих си как цвета ще тъмнее предизвикателно върху ореховото дърво в хола и я пожелах, пожелах да е моя, може в нея да няма нищо, само тя да е, но да е моя, отвън виждах, че е гладка и вероятно беше така, исках да я имам...леле как исках, това искане нямаше нищо общо с женското в мен, не обичам стилно подредени софри,прецизно нагънати салфетчици, капки малинов сироп за украса и фонтани от карамел, харесва ми небрежния безпорядък на масата, пастета по върха на ножа преди да отрежа хляб, да си оближа пръстите, да ям пица с ръка...но тя ми взе очите, представих се как ще подредя в нея парченца лимон поръсени с захар или сладкиша, любим на децата ми, или няколко жълти плода, или спагети, или...леле, дори препечени филийки...винаги съм знаела, че съм леко непонятна, но този път изумих и себе си, заради една черна квадратна чиния през ума ми минаха стотици мисли, спомени от бъдещето и неслучили се неща в миналото...обаче си изгърмях патрона, написах писмо до снежния човек и сега нямам право да пиша на дядо ти коледа, а и като зная, че татко купуваше подаръците, а него го няма...ще си остана без черна квадратна чиния, както редовно ми се случва, а и да я имам какво ще сложа в нея, аз не ПРАЗНувам ПРАЗНици, значи ще си седим аз и квадратната чиния и ще си се гледаме...е, вероятно и това ще е хубаво, ще имам нещо, което искам да имам, като за първи път след толкова години...обаче както казах вече написах писмото си...нищо, дано чинията ме чака догодина
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
