Постинг
18.12.2009 21:59 -
вертикални многоточия
колко е тихо
навън заскрежи
заснежи
снежи
нежи
ежи
жи
и
толкова е тихо, че дори хоризонтално изписаните многоточия нарушават тишината, затова е нужно да бъдат изписани едно под друго, като сипещи се точки от безкрайността, които никъде не започват, защото никъде не могат да завършат
толкова е тихо, че боли от настъпилата тишина, в противовес на всичко от замръзналите клони се отронват съвсем съвсем разтопени, бистри, чисти снежни капки вода и безшумно потъват в смесицата от сняг и шума, как може водата хем да е замръзнала по върховете на клонките, хем да капе тихо от онези все още постлани по тях жълти покривчици от листа
как
толкова е тихо, че се страхувам да пристъпя, совите на съседния бор пък не смеят да премигнат, за да не се чуе звука от притварянето на клепачите им
толкова е тихо
спирам да дишам за миг, за няколко мига
и тогава усещам как тишината става част от всичко от което имам нужда, а всичкото потъва в нея, стоя вкаменена от страх да мръдна, за да не разсипя кристалите тишина и да ги счупя, да се пръснат, ами ако се превърнат в каиново огледало и за някого света стане крив и шумен
мисля си - тишината може ли да ме приюти в пазвата си, ако ме приюти с какво ще ме кърми, ако засуча тихото кой ще разказва приказки
толкова е тихо
ето, подреждам точките вертикално, за да може тишината да изплете стълбица към земята и да покрие неродените шумове със себе си, поне тази нощ нека е тихо, толкова тихо, че да се чува само тишината в безпорядъка на подредените вертикални многоточия
навън заскрежи
заснежи
снежи
нежи
ежи
жи
и
вертикални многоточия
до тишина
навън заскрежи
заснежи
снежи
нежи
ежи
жи
и
толкова е тихо, че дори хоризонтално изписаните многоточия нарушават тишината, затова е нужно да бъдат изписани едно под друго, като сипещи се точки от безкрайността, които никъде не започват, защото никъде не могат да завършат
толкова е тихо, че боли от настъпилата тишина, в противовес на всичко от замръзналите клони се отронват съвсем съвсем разтопени, бистри, чисти снежни капки вода и безшумно потъват в смесицата от сняг и шума, как може водата хем да е замръзнала по върховете на клонките, хем да капе тихо от онези все още постлани по тях жълти покривчици от листа
как
толкова е тихо, че се страхувам да пристъпя, совите на съседния бор пък не смеят да премигнат, за да не се чуе звука от притварянето на клепачите им
толкова е тихо
спирам да дишам за миг, за няколко мига
и тогава усещам как тишината става част от всичко от което имам нужда, а всичкото потъва в нея, стоя вкаменена от страх да мръдна, за да не разсипя кристалите тишина и да ги счупя, да се пръснат, ами ако се превърнат в каиново огледало и за някого света стане крив и шумен
мисля си - тишината може ли да ме приюти в пазвата си, ако ме приюти с какво ще ме кърми, ако засуча тихото кой ще разказва приказки
толкова е тихо
ето, подреждам точките вертикално, за да може тишината да изплете стълбица към земята и да покрие неродените шумове със себе си, поне тази нощ нека е тихо, толкова тихо, че да се чува само тишината в безпорядъка на подредените вертикални многоточия
навън заскрежи
заснежи
снежи
нежи
ежи
жи
и
вертикални многоточия
до тишина
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
