Постинг
23.12.2009 21:59 -
бялата риза на мама /нечии спомен/
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 427 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2009 22:04
Прочетен: 427 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 23.12.2009 22:04
помня, когато мама си купи бяла риза, никога не беше носила бели дрехи, откакто я помня все в черно ходеше, и изведнъж тази ленената белота блесна в ръцете и като кърпа в ръце на момиче, което ще води хоро за първи път, мама трепереше, знаех, че нещо се е случило, по ризата имаше бродирани бели цветя, стоеше като паяжина в ръцете и и така застанала в кухнята с бялата риза в ръце мама приличаше на птица, готова да разпери крилата си бели и да отлети нанякъде, тогава за първи път се уплаших, че тя наистина може да си тръгне, и то облечена с тази бяла бродирана риза, дни наред проверявах къде е въпросната дреха, тя обаче си висеше кротко на една закачалка, по една време взех да се птитам защо все пак мама си я купи след като не я облече нито веднъж
после, съвсем внезапно, една сутрин ставайки за училище видях мама да облича връхната си дреха, а под нея блесна ризата, с две разкопчани копчета, изтръпнах, мама си тръгваше, такова чувство имах, тя излезе без да каже нищо, бързаше за влак, после си спомних, че днес и е рожденният ден, къде отиваше така облечена с тази бяла риза, какво се случваше с моята майка, какъв огън гореше в душата и, какво я разплака рано, нали днес е рожденният и ден, аз ли направих нещо...очаквах цял ден да се върне, треперех, при мисълта, че бялата риза носи символичното значение на крила и мама е отлетяла като в приказката за непослушните деца, само дето моята майка не може да стане на кукувица, ако някога се превърне на птица мама ще бъде врабче, толкова крехка е, и толкова ранима...
в късния следобед тя се върна, в очите и имаше нещо, което не беше от този свят, прегърнах я и тя ме прегърна, усетих някакъв непознат аромат, някакъв трептеж на ръцете и усетих, ей така, както си бяха с белите крила още, мама беше докосвана като жена, но не от ръцете на баща ми, тогава изведнъж всичко ми стана ясно, тя беше търсила крилата си, белите, за да полети поне веднъж навън от затвора си и ги беше намерила в ръкавите на тази бяла риза, когато се върна мама сияеше, няколко мига след това се превърна в обикновенната врабка около тенджерите и пералнята, никой нищо не разбра, и аз се направих, че не разбирам, до онзи ден, когато се върнах за малко у дома и заварих мама разплакана, тогава и казах, че зная за крилата в гардероба, там бяха още, и сега са там, аз вече съм достатъчно голяма, за да зная и да искам да летя като нея в онзи ден, на рожденният и ден, попитах я защо не лети сега, защо не облече бялата риза и да тръгне така, както тогава, мама ме погледна с очите си на ранено врабче, усмихна се изпод сълзите и каза "вече има много сняг"
бялата риза виси в гардероба на майка ми от години, облечена един единствен път, в онзи път, когато тя е поискала да лети размахвайки ръкавите и и го направи, мъжът, който я беше докосвал тогава, бе за нея полет, единствен, кратък, от единия влак до другия, но тя знаеше какво е да се лети, и сигурно болката по този спомен за летеж направи лицето и набраздено от тихи сълзи, а очите и станаха мътни, като на птица изгубила гнездото си в буря
преди да си тръгна извадих белите крила на мама от гардероба и ги закачих така, че като влезе в стаята да ги види, но зная, че човек вижда само това, което иска да види, и не зная все още дали човек има право на полет два пъти в живота си
мама обаче трябва да лети
после, съвсем внезапно, една сутрин ставайки за училище видях мама да облича връхната си дреха, а под нея блесна ризата, с две разкопчани копчета, изтръпнах, мама си тръгваше, такова чувство имах, тя излезе без да каже нищо, бързаше за влак, после си спомних, че днес и е рожденният ден, къде отиваше така облечена с тази бяла риза, какво се случваше с моята майка, какъв огън гореше в душата и, какво я разплака рано, нали днес е рожденният и ден, аз ли направих нещо...очаквах цял ден да се върне, треперех, при мисълта, че бялата риза носи символичното значение на крила и мама е отлетяла като в приказката за непослушните деца, само дето моята майка не може да стане на кукувица, ако някога се превърне на птица мама ще бъде врабче, толкова крехка е, и толкова ранима...
в късния следобед тя се върна, в очите и имаше нещо, което не беше от този свят, прегърнах я и тя ме прегърна, усетих някакъв непознат аромат, някакъв трептеж на ръцете и усетих, ей така, както си бяха с белите крила още, мама беше докосвана като жена, но не от ръцете на баща ми, тогава изведнъж всичко ми стана ясно, тя беше търсила крилата си, белите, за да полети поне веднъж навън от затвора си и ги беше намерила в ръкавите на тази бяла риза, когато се върна мама сияеше, няколко мига след това се превърна в обикновенната врабка около тенджерите и пералнята, никой нищо не разбра, и аз се направих, че не разбирам, до онзи ден, когато се върнах за малко у дома и заварих мама разплакана, тогава и казах, че зная за крилата в гардероба, там бяха още, и сега са там, аз вече съм достатъчно голяма, за да зная и да искам да летя като нея в онзи ден, на рожденният и ден, попитах я защо не лети сега, защо не облече бялата риза и да тръгне така, както тогава, мама ме погледна с очите си на ранено врабче, усмихна се изпод сълзите и каза "вече има много сняг"
бялата риза виси в гардероба на майка ми от години, облечена един единствен път, в онзи път, когато тя е поискала да лети размахвайки ръкавите и и го направи, мъжът, който я беше докосвал тогава, бе за нея полет, единствен, кратък, от единия влак до другия, но тя знаеше какво е да се лети, и сигурно болката по този спомен за летеж направи лицето и набраздено от тихи сълзи, а очите и станаха мътни, като на птица изгубила гнездото си в буря
преди да си тръгна извадих белите крила на мама от гардероба и ги закачих така, че като влезе в стаята да ги види, но зная, че човек вижда само това, което иска да види, и не зная все още дали човек има право на полет два пъти в живота си
мама обаче трябва да лети
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
