когато слънцето се събуди  беше късно,  момичето го бе изпреварило, наоколо ухаеше на кафе, а зад пердето от ранна мъглица падаха първите за деня кристалчета на снежинките, слънцето мързеливо протегна ръце към човешкото дете, момичето се усмихна и се бухна в обятията му, посипа се слънчев прашец и искри, ръката му бавно се плъзна върху гърдите и, един лъч оплете мигли и запремига от недоумение, как кожата на това момиче не изгаря под парещите му пръсти, а то, момичето, го гледаше право в очите и се усмихваше, после се изшмули изпод ръцете му и припна към чашата с кафе, "хората винаги пият кафе в най неудобния момент" вероятно така си мислеше слънцето, момичето преглъщаше на малки глътки и дяволито поглеждаше към него, от косата и се бе изплъзнал един кичур, съвсем непокорен той висеше и се полюшваше предизвикателно извън сплитъка коси, грижливо прибрани на тила и, слънцето пиеше с поглед онази нежна извика на шията по която през отминалата нощ бе вило венци от целувки с парещите си устни, леле, как му се искаше да стане, да вземе това момиче в ръце и да не я пуска, дълго да не я пуска...трябваше обаче да ходи на работа, валеше сняг, долу хорицата ринеха и псуваха, някои не псуваха, защото бяха пияни и спяха, а трети нещо празнуваха, някакъв си празник човешки...как не разбираха, че няма по хубаво нещо от това да се събудиш до такова момиче, до такава жена...слънцето отметна завивката от облачета и пусна боси крака на земята, момичето се засмя на поклащащата му се походка и скри очи зад чашата, но дори там още бълбукаше смеха и, виждаше се как устните му притиснаха ръбчето на чашата като за проникване, проникване в други устни, слънцето не издържа и я грабна, притисна я нежно до себе си, зарови жадни устни в онзи немирен кичур коса, вдиша го толкова дълбоко, че гърдите му се разшириха и покриха тялото на момичето в ръцете му с цялата си топлина и нежност, тя изпусна чашата, обви ръце около парещата яка на дрехата му и го целуна така, че всичките атоми в сърцето му спряха да горещеят изстивайки при мисълта, че ще трябва да я пусне, придърпа я здраво към себе си, притисна я, притисна я... плъзна ръка по кожата на гърба и и...
тази сутрин протуберансите на слънцето бяха неочаквано силни, но кой ти гледа слънцето в осем сутринта
хората подготвяха някакъв си празник

хм, това дъщерята на Слънцето ли е...знаеш ли откога го търся този образ?! :)

поздрав...за "спрените атоми в сърцето" ми ;)

http://www.youtube.com/watch?v=N89gb2KcdSc