мдааа, има дни и дни, в първите нещата се класират по поредни номера и няма проблем да отсееш приоритетите и неважните, едните поставяш на чело и реагираш адекватно, без напрежение, а другите просто споменаваш пред някое кошче за душевни отпадъци и така деня се нарежда по всички човешки правила и норми, е, да ама не, има дни, в които е време да се къдрят правите макарони, не че е трудно, става съвсем лесничко, отиваш в първия срещнат супер, купуваш си пакетче криви макарони и в къщи, за да не те гледат хората на обществените места, започваш да се опитваш да видиш потресаващо простите нещица в живота си през крив макарон
който може го може
деня в който кривите макарони ще станат прави не е дошъл, а и да е дошъл вероятно сме го пропуснали залисани в гледката пред очите без макарони, а е толкова простичко наистина
независимо дали ще гледам през крив, през прав /случвало ми се е/ или изобщо през някакъв или никакъв макарон, ще си остана същата, никой и нищо не може да промени нещо в мен, никакъв изглед или хоризонт няма да ме накарат да виждам света по различен, само онова усещане на червейчето и Радостинчо, дето живее в душата ми ще са различни, странно ли е че виждам и вдишвам неща , които другите не умеят, и постоянно се питам "защо", това е поглед върху света без покривките му, без илюзиите, без ограниченията на пръчиците и колбичките в очите, за мен цветовете имат мирис, цветята са живи, мога да усещам сока под кората на дърво, ако го прегърна, разговарям с котката си като с човек, усещам с кожата си неща, които нямат усещане, мога да помириша слънцето и снега, и всичко това вероятно изглежда като крив макарон в ръцете ми, може би самата аз съм крива, не зная...не съм търсила подобни същества, с така чувствителност и толкова "кривогледи", за последните три години обаче имах възможността да се запозная само с три от тях, по едно същество на година, голяма рядкост, като кривите макарони,  ехааа...какви макарони ще си направим ако се съберем...
та така, дните на правите макарони настъпват, няколко са, когато всичко в измислените семейства е наред, чашите пълни с вино, душите с отрова, чиниите със суджуци, софрите с хора гледащи се накриво и смеещи се направо, домовете...ох, толкова много не зная, и се радвам, че няма да изтърпя фалшивото лицемерие на предстоящите празници, винаги съм искала да избягам от тях, да ги гледам през крив макарон, да съм сама...ето, отивам да си купя най кривите макарони и да си ги приготвя
желаещи...
обичам ги със сирене

               

Бих ги прескочила и аз с огромно удоволствие - не са ми някак истински. Зорлем ги изживявам, заради хората около мен.

За мен пък всеки ден е празник, със или без криви и прави макарони, когато чета прекрасните ти постинги, особено тези от последните 2-3 дни. Не знам защо, но много ми приличат на прекрасна торта, може и да не е с истинска захар, а подсладител - без значение, която сладкарят е майсторил много дни и нощи и накрая я украсил с ...Е, тук вече ще оставя на теб да поставиш най-правилната дума...знам, че се досещаш и сама:)

крива е ретортата

кондензира дъх

който преди да се изниже

подслажда се от вятъра