Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2010 21:58 - ОтражениЯ
Автор: sblasaci Категория: Лични дневници   
Прочетен: 469 Коментари: 1 Гласове:
8



жената седеше до прозореца, отвън или отвътре нямаше никакво значение, седеше кръстосала крака и подпряла глава с десния си   юмрук, пътуваше  с гръб по посока на движението, вероятно искаше да вижда как нещата си отиват, не как идват, а точно как си отиват, а те си отиваха непрекъснато, редуваха се къщи, дървета, скали, река, която не знаеше посоката си, мръсни купчинки престоял сняг, дупки в скали, къщи, пак дървета, мостове, влака трополеше по железните с перилата и пършолеше по металните  равни и ниски мостчета, житото беше поникнало, но това е друга тема...в тази тема тя гледашие без да вижда, гледаше отражението си в прозореца, през него преминаваха образите на Нещата отвън и нарязваха лицето и като преглътнати бръснарски ножчета, лице на керемиди, лице на поле, лице начупено на скали....влака не спираше, лицето и прозрачнееше, очите стояха отворени, широко отворени, толкова широко, че бяха изсъхнали от застоялия, напоент с аромат на евтин одеколон и скъп парфюм, въздух, присъстващ в пространството на вагона, очите и съхнеха, но тя не премигваше, напротив, отваряше ги още по широко, сякаш за да изтече през тях, внезапно осъзнала как Нещата отвън я пронизват, вземат част от лицето и със себе си и изчезват почти толкова бързо, колкото се появяваха, всеки образ вземаше нещо от лицето и и тя избледняваше все повече, откога търсеше начин да стане прозрачна, да изчезне...ето, така се получаваше, отражението и отдаваше това, което тялото и не можеше, отдаваше всичко, дори сълзите, виждаше как в тях се отразяват вечерните светлини на лампите зад гърба и, образите пред нея се сливаха с тези от задното стъкло и отминавайки вземаха част от лицето и, ето изчезна още една светлинка, сълзата се търкулна и потъна в миналото, лампите една по една угасваха, стопяваха се в разстоянието като капчици захарен памук, житото ставаше все по зелено, скалите по бели, къщите по човешки, а тя изчезваше, искаше да изчезне напълно, но все още виждаше остатъци от отражението си, имаше някакви немигащи очи и кичурче коса обляно от закъснял слънчев гребен по мръкнало..."това начин да се стопиш ли е, начин да изчезнеш ли е, възможно ли е така преминавайки през отражението ти Нещата Отпред и Отзад да ме отнесат- мислеше тя- ако е така то тогава искам да е така"...стопяваше се, в тъмното отражението и се стопяваше, а на светло вероятно би изчезнало напълно, Нещо в нея вече знаеше как да се стопи, а щом Нещото можеше, значи можеше и Цялото...
трябваше да не слиза от този влак, трябваше да пътува толкова дълго, че отраженията на Нещата отвън отпред и отзад да отнесат всяка нейна частица в Никъде, да се разпилее по къщите, дърветата, скалите, житото, вятъра...и никой, ама никой да не може да я намери, значи, ако пътува достатъчно дълго сигурно ще изчезне, или поне така си мислеше ...а влака не спираше, сълзите вече бяха прозрачни, устните също, косата също, оставаха само очите, големи, немигащи и готови да просълзят, но от какво... и от къде...
нали отраженията на Нещата не плачат


image






Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sarcezlatna - любимата ми група от младини. . . ...
11.01.2010 23:15
любимата ми група от младини...съчетана с думите ти ... подейства
и отражението ми хукна сред сълзи и спомени, да се размазва по стъклото" което дишането отмъглява и замъглява"
Поздрави! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 521762
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323