чували ли сте за мнимото
близко е до анонимно, но е по лошо, анонимното не те заблуждава, че съществува, мнимото  е добре прикрито съществуващо противодействие на действието "живеене", шкурка против чувствителност, част от спасителна жилетка, в която се опитваш да се напъхаш усещайки живеенето с квантите си, най лошото е това, че сам си я плетеш, много често размера на спасението е различен от този на живеенето, обикновенно в него няма място за сърцето, то остава навън, извън спасителния остров на мнимото, не можеш да заблудиш сърцето, не, не, не мускула, мускула си следва програмата зададена  от физиологията, подчинена на потока на кръвта и следваща един и същ хипнотичен ритъм туп-туп-туп...сърцевината ти остава отвън, средата, пълнежа в празното пространство на тялото, това, което те изпълва и което те обгръща, което хем ти е вътре, хем си ти, всъщност тя кое е, какво е...мнимото мълчи, не ти казва, не ти позволява да разбереш, нахлузва ти бронирана  с безчувствие паяжина и спираш да усещаш сърцевината си, забравяш къде е, дори ключалката към нея изгубваш, стискайки ключа към мнимото си сърце, поне да надничаш от време на време през тесния и като съустие на цветец отвор и ще изгубиш мнимото, но мисълта да се съблечеш и да бъдеш гол по себе си само, по сърцевина, да спреш да живееш  безчувствайки, е толкова плашеща, колкото е кощунствено да се докоснеш до осъдена вещица...
браво на мнимото, браво на паяшката му способност да те оплете в себе си и да заглуши всеки повей, дъх, тътен, гъгнеж от сърцевината
чували ли сте за сърцевина, не, не, както казах това не е сърцето, тя е онова, което не чуваш облеплетен в мнимото си
как да прочуеш ли...няма рецепти, няма препоръки, виж един залез, един изгрев, един стрък покълнало жито, открии североюга и ако нищо не завибрира, ако нищо не те разлюлее, ако не можеш да усетиш цвета им или да ги помиришеш  то тогава сърцевината ти е дълбоко заспала, а мнимото...
мнимото е ципата върху птичката на рамото ти
то няма нужда от дефиниция, а от дефлорация

http://www.youtube.com/watch?v=hXBx_oNaQXY&feature=related



по дефиниция дефлорацията

е отнемане на кръга

кръга се отнема със стеснение

докато остане точка

или с разширение

докато остане плюс безкрайност

в края на кръга

е един базкрайно голям ъгъл

или един безкрайно малък

по дефиниция дефлорацията

е хипотетична

от минус

до плюс безкрайност

ципата е само условие