Постинг
20.01.2010 20:51 -
къдрици
сънувах
сънувах сън
на изложба съм, картините се редуват като в магьосническа художествена галерия, рамките им са улици, пътеки, пътища, по които се преплува от едното платно в другото,
вървя между тях за първи път, но не се лутам, знам със сигурност как и откъде да премина, като че ли половината ми живот е преминал в тази магия, а платната се споглеждат зад гърба ми и образите им се усмихват, чувам шумоленето на устните им, но не разбирам какво говорят, в моите сънища хората не говорят
намирам се в средата на картина и гледам през призматичното и стъкло, не зная защо е призматично, но образа не се променя от това, през босите пръсти на краката ми нещо тече, навеждам се като в сън, поглеждам и виждам мелодия, в картината е тихо и се чува единствено тихото и жужене в един приспивен ритъм, от който обаче не ти се иска да спиш, а сякаш разтваря широко затворените ти очи и казва "вижжж...вижжж...вижжж...шшш..."
вървя по тясна едва проблясваща пътечка между картините и нагазвам в изсъхнала трева, високо над мен, в къщите на хората, сутринта дърпа дантелени пердета и чука с прозрачни капчици дъжд по прозорците им, те се стичат в неподредени писма, но хората не ги виждат, те не виждат и мен, но аз виждам как сънено се протягат в леглата, как обуват обувките си, мързеливо премятат връзките им и бързат за работа, как децата мърморят, че им се спи и миришат на топли детски главици, виждам парата над чашите им със мляко, горчивите жилчици сутрешно кафе се събират в едно над всички къщи, стоя с крака заровени в изсъхналата трева и вдишвам аромата, не зная как виждам всичко това, но е толкова истинско, че преглъщам глътка кафе...и хоп, попадам в нещо топло и тъмно, в тунел съм, черно е, в тъмното с кожата си усещам нежни вибрации, не, не, не съм в тунел, или в тунел съм, но не обикновен, в тунела на сърцето съм, в нечие сърце, през мен преминават вълните на Неговите желания, радости, болки, пътищата му се спират в гърдите ми, там, където би трябвало да е моето сърце, ставам част от него и ми се иска да се свия в шепата на това сърце, да му бъда още един трепет...
тънка пътечка ме води между храсти с разцъфнали снежни памучета, като розички, тих нарисуван вятър поклаща връхчетата им и от тях се посипват кристалчета, кристалчетата се завъртат, завъртат, завързват и образуват една съвършена спирала...нищо че сънувам, сещам се насън, че живота ни е точно такава спирала, и ми става тъжно, въпреки красотата около мен, плъзвам се нагоре по спиралата и стигам до река, която тече без предназначение, просто тече, а по бреговете и руси върби пият вода от дъното между камъните, преждата на косите им се заплита все повече и повече и реката става река от върбови къдрици, оплитат ме нежно, приютяват ме в "сплитъка си" и ми шият бяла разперена рокля, на върбови волани, така, че като подухне вятър, тя да се вдигне и бедрата ми да потънат в къдриците на водата на онази река, която тече без предназначение, да напъпя и полугола в мрежа от пъпки да премина в другото платно, където...една свирка, самотна, кокалена, стара, виси на мръсна връвчица, вероятно е събуждала влаковете за път между устните на мустакат мъж, но сега е ненужна, забравена, нарисувана, по гърлото и още има аромат от дългите косъмчета в мустаците му, тя помни как той е целувал всяка сутрин някого и как е попивала аромата на топла жена в устните му, преди да разгони с писъка си пътници, влакове, релси, посоки...
елхи,посипани с пудра, дори повей не е нужен, за да засипят земята със захар, по кристалите им преминават пътници тръгнали към...къде всъщност са тръгнали...само кристалите знаят, но той върви след нея, и сладенее от аромата на топлите и мишници, вдишва я и крачи в стъпките и така, че стъпалата му настръхват от желание, а тя... тя се смее, в ъгълчетата и, във всичките и ъгълчета щуреят щурчета и подреждат онзи лабиринт от ноти в който той легатисимо ще се изгуби по желание за да...
край на магьосническата художествена галерия, съня ми свършва между камъни, обли, като рамене на мъж, топли, между които се приютявам, подвивам колене и притихвам, тихи са, толкова тихи, че чувам шепота на душите им, и бели, толкова бели, че искам да ги погаля, гукат нещо неразбираемо, устните им са меки и скрити от погледи, приисква ми се да легна по очи между тях, да нацелуват гърдите ми, да усетя каменните езичета в себе си и да заспя, затоплена от белите им каменни милувки, но няма как, не може да спиш в съня си, време ми е, време ми е за този свят...
защо светна...
сънувах сън, от който не искам да се събуждам
сънувах сън
на изложба съм, картините се редуват като в магьосническа художествена галерия, рамките им са улици, пътеки, пътища, по които се преплува от едното платно в другото,
вървя между тях за първи път, но не се лутам, знам със сигурност как и откъде да премина, като че ли половината ми живот е преминал в тази магия, а платната се споглеждат зад гърба ми и образите им се усмихват, чувам шумоленето на устните им, но не разбирам какво говорят, в моите сънища хората не говорят
намирам се в средата на картина и гледам през призматичното и стъкло, не зная защо е призматично, но образа не се променя от това, през босите пръсти на краката ми нещо тече, навеждам се като в сън, поглеждам и виждам мелодия, в картината е тихо и се чува единствено тихото и жужене в един приспивен ритъм, от който обаче не ти се иска да спиш, а сякаш разтваря широко затворените ти очи и казва "вижжж...вижжж...вижжж...шшш..."
вървя по тясна едва проблясваща пътечка между картините и нагазвам в изсъхнала трева, високо над мен, в къщите на хората, сутринта дърпа дантелени пердета и чука с прозрачни капчици дъжд по прозорците им, те се стичат в неподредени писма, но хората не ги виждат, те не виждат и мен, но аз виждам как сънено се протягат в леглата, как обуват обувките си, мързеливо премятат връзките им и бързат за работа, как децата мърморят, че им се спи и миришат на топли детски главици, виждам парата над чашите им със мляко, горчивите жилчици сутрешно кафе се събират в едно над всички къщи, стоя с крака заровени в изсъхналата трева и вдишвам аромата, не зная как виждам всичко това, но е толкова истинско, че преглъщам глътка кафе...и хоп, попадам в нещо топло и тъмно, в тунел съм, черно е, в тъмното с кожата си усещам нежни вибрации, не, не, не съм в тунел, или в тунел съм, но не обикновен, в тунела на сърцето съм, в нечие сърце, през мен преминават вълните на Неговите желания, радости, болки, пътищата му се спират в гърдите ми, там, където би трябвало да е моето сърце, ставам част от него и ми се иска да се свия в шепата на това сърце, да му бъда още един трепет...
тънка пътечка ме води между храсти с разцъфнали снежни памучета, като розички, тих нарисуван вятър поклаща връхчетата им и от тях се посипват кристалчета, кристалчетата се завъртат, завъртат, завързват и образуват една съвършена спирала...нищо че сънувам, сещам се насън, че живота ни е точно такава спирала, и ми става тъжно, въпреки красотата около мен, плъзвам се нагоре по спиралата и стигам до река, която тече без предназначение, просто тече, а по бреговете и руси върби пият вода от дъното между камъните, преждата на косите им се заплита все повече и повече и реката става река от върбови къдрици, оплитат ме нежно, приютяват ме в "сплитъка си" и ми шият бяла разперена рокля, на върбови волани, така, че като подухне вятър, тя да се вдигне и бедрата ми да потънат в къдриците на водата на онази река, която тече без предназначение, да напъпя и полугола в мрежа от пъпки да премина в другото платно, където...една свирка, самотна, кокалена, стара, виси на мръсна връвчица, вероятно е събуждала влаковете за път между устните на мустакат мъж, но сега е ненужна, забравена, нарисувана, по гърлото и още има аромат от дългите косъмчета в мустаците му, тя помни как той е целувал всяка сутрин някого и как е попивала аромата на топла жена в устните му, преди да разгони с писъка си пътници, влакове, релси, посоки...
елхи,посипани с пудра, дори повей не е нужен, за да засипят земята със захар, по кристалите им преминават пътници тръгнали към...къде всъщност са тръгнали...само кристалите знаят, но той върви след нея, и сладенее от аромата на топлите и мишници, вдишва я и крачи в стъпките и така, че стъпалата му настръхват от желание, а тя... тя се смее, в ъгълчетата и, във всичките и ъгълчета щуреят щурчета и подреждат онзи лабиринт от ноти в който той легатисимо ще се изгуби по желание за да...
край на магьосническата художествена галерия, съня ми свършва между камъни, обли, като рамене на мъж, топли, между които се приютявам, подвивам колене и притихвам, тихи са, толкова тихи, че чувам шепота на душите им, и бели, толкова бели, че искам да ги погаля, гукат нещо неразбираемо, устните им са меки и скрити от погледи, приисква ми се да легна по очи между тях, да нацелуват гърдите ми, да усетя каменните езичета в себе си и да заспя, затоплена от белите им каменни милувки, но няма как, не може да спиш в съня си, време ми е, време ми е за този свят...
защо светна...
сънувах сън, от който не искам да се събуждам
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
