Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2010 21:57 - грозен стих
Автор: sblasaci Категория: Лични дневници   
Прочетен: 586 Коментари: 2 Гласове:
3



срещнах вятър
погали ме
зарови пръсти в косата ми
когато поисках да тръгна със него
ми върна крилата
"не можеш със мен да си, непозната,
аз съм непредсказуем
див
непонятен..."

и така отлетя

срещнах дъжд
намокри ми перушината
зави ме във влажната си ръка
когато поисках да тръгна със него
взе си капките
"не можеш със мен да си, непозната,
аз съм кратък
студен
невероятен..."

и така отваля

срещнах мъж
целуна очите ми
зарови се в мен завивайки ме
когато поисках да тръгна със него
разпери ръце и премигна очудено
"не можеш със мен да си, непозната,
аз съм мъж
не ти умея нито капките
нито крилата..."

и така...

подплатих вратите за да не влиза вятъра
изгоних облаците да не виждам дъжда
прибрах крилата на закачалка във гардероба
полях с капките всекидневната самота
другото ли...
няма друго

и така

image






Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Сама, самота, самотност. . . осв...
21.01.2010 22:06
Сама , самота, самотност...освобождение, свобода.
цитирай
2. sblasaci - injir
22.01.2010 09:20
самотата е примка свобода около шията, която те задушава разширявайки се
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 520793
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323