прегръщам те, притискам те до гърдите си, за да те кърмя с мляко от ударите на разлюляно сърце, главата ти не тежи на ръцете, прокарвам пръсти през косата и я целувам, целувайки я я вдишвам, има толкова пътечки в нея, по коя да тръгна, по коя да се върна, по коя да се изгубя, коя да разкалям, коя да напукам, после с пръсти рисувам върховете на думите, с които мислено те наричам, а думите оплитам на нежна покривчица и те обвивам в нея, думомислие в пръстите ми...ах, тези пръсти и щурчетата в края им, как пеят, когато свирят по струните на кожата ти и колко са тихи, когато те няма...лицето ти е толкова близо до моето, че виждам как галактиките в очите ти се взривяват, концентрират се бавно и се събират в нови вселени, наситено тюркоазени с жилчици охра по края, от синьото в тюркоаза ще се роди живот, от охрата- мястото за живеене, толкова си близо, че дъха ти ситни на пръсти по шията ми, гали я с топлината си, усуквайки се в спирала около нея,  ръцете ми се превръщат в лаймово зелен прозраченоизбледняващ бръшлян и неговите нишки се преплитат в рехава люлка, от която не можеш да изтечеш, но в която можеш да се разлееш- люлееш...и да наситиш лайма до тюркоаз...прегръщам те, притискам те до гърдите си като мое дете родено навътре, изгубвам се сред новите вселени в очите ти и се питам "господи, това аз ли съм..." но няма аз, има сливане, мъж и жена, които ще се претопят в една мелодия,  ала не за този свят, чува се припукването и, като разширяващи се от дълбоко поетия дъх алвеоли, навлизащи нежно една в друга, тази нова човешка сплав не се нуждае от разтопяване, нито от съшиване, нито от прикрепяне, тази нова човешка сплав се ражда в тясното пространство на прегръдката, между ръце и тяло, там, където докосването разтваря каньон, в който да се съберат всички извори, от там да избликнат, там да попият... и аз, самата аз, съм и сплавта, и част от нея,и част от теб, и спойката, и плюнката, и извора, бликането, попиването, радостта...прегръщам те, и точно тогава, когато устните ти докоснат гърдите ми, заплаквам...
сплав
избликване
преливане
попиване
сливане
болка
обич
видими са само пръските
прегръщам те
прегърни ме

                                               

не се ли страхуваш от не малкото безчувствени хора наоколо? къде откриваш себеподобните, sblasaci? или си толкова голям/а , че можеш да си позволиш лукса да бъдеш себе си- винаги, открито, дори и тук.
радвам ти се.
хубава вечер.:)

щом отговарям на подобен въпрос значи не се страхувам от никого- чувствен или безчувствен точно защото съм достатъчно голяма да бъда себе си
страхувам се единствено, че нещо или някой може да ми отнеме малкичкото себеподобни, не съм ги търсила, думите го направиха, и малките жестове, и незначителните радости, и неважните неща, които правим заедно...
но да си голям и истински не е лукс, казах го вече много пъти
БОЛКА Е