Постинг
02.02.2010 22:01 -
приказка за пораснали момиченца
затвори очи и слушай, това е твоята приказка, сънувала си я толкова пъти и все е била различна, ето я, през моите очи, през моите думи, само затвори очи и слушай...
той е нежен, толкова нежен, че милувките му ти се струват като спускащи се по настръхналата ти кожа капчици вода и от техните шумни вадички на бегом самата ти заприличваш на изписан бял лист но с мокри букви, и само той би могъл да ги разчете, всяка вечер пристига, когато очите ти са уморени от целия дневен шум и блясък, сяда тихичко в долния край на леглото и се заслушва в дишането ти, провесва крака през ръба му, люлее ги в такт с повдигането на гърдите ти, бос е, но ходилата му са меки и нежни, като на дете, а не е дете, някъде по средата на пътя между детството и мъжкото той е спрял и решил, че ще бъде Сънчо...така е добил правото си да бъде с всяка желана жена...ето, тази вечер е на крайчеца на твоето легло, усмихва се тъничко, като конче разшито от новата ти дрешка, очите му скрити изпод полумрака на премигването отвреме навреме те поглеждат и по тялото ти се разлива онази топлина, която си искала наяве, която си чакала да те обвие в копринения пашкул на мъжки ръце, обичащи те, повярвай ми, никой мъж не може така да се оплете в косата ти както той, никой мъж не може така да се държи в нея, както той, и никой мъж не умее така да целува, както той...изчаква те търпеливо да завиеш ръце, да преглътнеш, издишаш и... видя ли как потропва в такт с преглъщането ти единия му крак, босото му стъпало вече изстива, пусни го под завивката, нека се гушне при теб...ето, пристъпва тихо на колене върху завивката, едва едва го усещаш, но когато ръката му се плъзне под нея и пръстите му те обвият...ооо, кажи ми, кой мъж умее този допир, и онази последвала го целувка, от която ти се струва, че всичко изчезва и оставате само ти и той, оплетени, заплетени на опакова плетка, а е толкова лесно да се разплетете, един лъч слънце трябва само...но е рано още, рано е...сънчо се вмъква в пазвата ти, на пръсти се вмъква, изплезва езиче, като хванат на примка вятър и те облизва, бавно и дълго, гърдите ти настръхват, естествено не в очакване на съня, а нещо друго, нещо, което само той умее, после, наситил се на аромата на зърната ти отпуска главица в подножието на шията ти и завърта лице в онази посока, от която идва дъха ти, и те пие...усещаш ли...пие те... изправя се на пръсти и целува устните ти, между своите ги приютява, захапва ги лекичко и ги притиска...кажи, кой мъж целува така...после се опомня, тоест спомня си, че е тук с една еднинствена цел- да те приспи...промушва ръка навътре, надълбоко, в най тъмното и влажното, но не там където ти се иска, а в джобчето си и измъква свитото юмруче, в което стиска прашец, сънотворен...не, не, не мърдай, време е да заспиш, трябва да заспиш точно в този момент, натежала от себе си и нега...прашеца полепва по миглите ти и те се преплитат, отпускаш се в ръцете му...в ръцете на този, с когото би искала да си...и заспиваш...а той, сънчо, се изнизва по обратния път надолу, през млечните ти равнини, през котловината на най топлият ти извор, целува бедрата ти отвътре, докосва с пръст кончетата спрели на коленете ти и си тръгва...но миг преди да си тръгне устните му се вмъкват по момчешки...не, по мъжки някак си, между пръстите на краката, целува ги дълго, по дълго отколкото...после си тръгва, но ти си негова, той винаги може да си тръгва, ала онази целувка, там, по ходилата и меките им кадифени възвишения, по които пътя те крачи, те прави негова...и утре ще чакаш сънчо, и утре той ще се върне...но понеже всичко това е сън не се знае кога ще е утре...
заспа ли, мила, сънуваш ли...
сънчо си тръгна
той е нежен, толкова нежен, че милувките му ти се струват като спускащи се по настръхналата ти кожа капчици вода и от техните шумни вадички на бегом самата ти заприличваш на изписан бял лист но с мокри букви, и само той би могъл да ги разчете, всяка вечер пристига, когато очите ти са уморени от целия дневен шум и блясък, сяда тихичко в долния край на леглото и се заслушва в дишането ти, провесва крака през ръба му, люлее ги в такт с повдигането на гърдите ти, бос е, но ходилата му са меки и нежни, като на дете, а не е дете, някъде по средата на пътя между детството и мъжкото той е спрял и решил, че ще бъде Сънчо...така е добил правото си да бъде с всяка желана жена...ето, тази вечер е на крайчеца на твоето легло, усмихва се тъничко, като конче разшито от новата ти дрешка, очите му скрити изпод полумрака на премигването отвреме навреме те поглеждат и по тялото ти се разлива онази топлина, която си искала наяве, която си чакала да те обвие в копринения пашкул на мъжки ръце, обичащи те, повярвай ми, никой мъж не може така да се оплете в косата ти както той, никой мъж не може така да се държи в нея, както той, и никой мъж не умее така да целува, както той...изчаква те търпеливо да завиеш ръце, да преглътнеш, издишаш и... видя ли как потропва в такт с преглъщането ти единия му крак, босото му стъпало вече изстива, пусни го под завивката, нека се гушне при теб...ето, пристъпва тихо на колене върху завивката, едва едва го усещаш, но когато ръката му се плъзне под нея и пръстите му те обвият...ооо, кажи ми, кой мъж умее този допир, и онази последвала го целувка, от която ти се струва, че всичко изчезва и оставате само ти и той, оплетени, заплетени на опакова плетка, а е толкова лесно да се разплетете, един лъч слънце трябва само...но е рано още, рано е...сънчо се вмъква в пазвата ти, на пръсти се вмъква, изплезва езиче, като хванат на примка вятър и те облизва, бавно и дълго, гърдите ти настръхват, естествено не в очакване на съня, а нещо друго, нещо, което само той умее, после, наситил се на аромата на зърната ти отпуска главица в подножието на шията ти и завърта лице в онази посока, от която идва дъха ти, и те пие...усещаш ли...пие те... изправя се на пръсти и целува устните ти, между своите ги приютява, захапва ги лекичко и ги притиска...кажи, кой мъж целува така...после се опомня, тоест спомня си, че е тук с една еднинствена цел- да те приспи...промушва ръка навътре, надълбоко, в най тъмното и влажното, но не там където ти се иска, а в джобчето си и измъква свитото юмруче, в което стиска прашец, сънотворен...не, не, не мърдай, време е да заспиш, трябва да заспиш точно в този момент, натежала от себе си и нега...прашеца полепва по миглите ти и те се преплитат, отпускаш се в ръцете му...в ръцете на този, с когото би искала да си...и заспиваш...а той, сънчо, се изнизва по обратния път надолу, през млечните ти равнини, през котловината на най топлият ти извор, целува бедрата ти отвътре, докосва с пръст кончетата спрели на коленете ти и си тръгва...но миг преди да си тръгне устните му се вмъкват по момчешки...не, по мъжки някак си, между пръстите на краката, целува ги дълго, по дълго отколкото...после си тръгва, но ти си негова, той винаги може да си тръгва, ала онази целувка, там, по ходилата и меките им кадифени възвишения, по които пътя те крачи, те прави негова...и утре ще чакаш сънчо, и утре той ще се върне...но понеже всичко това е сън не се знае кога ще е утре...
заспа ли, мила, сънуваш ли...
сънчо си тръгна
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
