не заспивай още, остани с отворени очи, искам да ти разкажа приказка, защо не трябва да заспиваш ли...за да ме чуваш, за да можеш да видиш как ще дойда в теб  и ще бъда твоята сънчовица...не вдигай глава, отпусни я на гърдите ми и слушай тътнежа отвътре, тътнешком ще ти разказвам, как...

сънчовица никога не идва докато си буден, тя знае откъде да те начене, има дълга коса, дълга колкото падането на водопад, не се знае откъде извира, не се знае къде се разпръсква, с нея те приспива, и с устни, не седи на ръба на леглото, не люлее боси крака, промушва  се откъм стъпалата ти, ръцете и са голи и топли, като намотани пухкави къдели от слънчеви облаци, обива пръсти около глезените ти и се примъква лекичко нагоре по тялото, това движение разплисква извън камъните косата и и тя шурва по краката ти, струва ти се, че потъваш, но още не си, вълните на нещо, което не разбираш, те държат на повърхността и се опитваш да се задържиш още миг на талазите му, дотогава, докато твоите собствени талази не те изтласкат към...ето, усещаш ли как очите и пристъпват по силните ти мъжки бедра и как топлите дъхтящи на трева и ябълки длани те обгръщат все по нагоре, косата и се просмуква в теб, става част от теб, попива, стига дълбоките ти извори и те извори...как ще заспиш ли...ооо, това е само сънчовица, това е онази, която не е до теб, онази, до която би искал да си, но не смееш, защото още не знаеш, че сънищата са истина...е,поне съня в съня е истински...усещаш как тежи главата на сънчовица в слънчевият ти сплит, там е спряла да си почине, да мушне езиче в пъпа ти и да помирише всички мъжки тайни събрани в него, да ти припомни с топлината в устните си как умее да целува тя, рамка от нежни докосвания около пъпа, кръгла картина от обич, о, да тя те обича, сънчовица обича всички мъже, по различни начини, но ги обича...после вдига главица и рисува с коса и пръсти онези върхове по кожата ти, които нито са обли, нито са остри, нито са меки, нито твърди, знае как да те разюзди, как да те превърне в пръски от тръпки, целува те нежно, завива те във косата си като в пашкул, усещаш я навсякъде около себе си, а онези палави крайчета на гърба ти се промушват чак до...навсякъде си обвит в коса, тя е като жива по теб, държи те здраво и те люлее в пашкула си, но това е само привидно спокойствие, защото сънчовица вдига глава и малките и зъбки се впиват в гърдите ти...защо настръхна, отпусни се, остави се, не дишай, нека те целува дълго с очи, нека да изтече през пръстите върху теб, остави топлината и да те приглади по косъма, не вдигай ръце да я прегръщаш, ще я изплашиш, ето, сънчовица хваща крайчеца на косата си и милва лицето ти с него, и с върховете на пръстите си те милва...усещаш ли ги над горната си устна...защо стенеш....шшшт, тихо, време е за сън, нека тази вечер точно тази жена те завие във себе си, остави измислиците да бъдат истински поне веднъж, не ми казвай, че сънчовица не съществува, има я, ето, изнизва се като хлъзгава люспа цялата през  устните ти, а това, което ухае така, е влагата и, нейната влага по твоите устни...облизваш ли ги ги, усети ли я - окосена трева и ябълки...последно си тръгва пашкула коса, постлал ти е сън и си тръгва рошейки миглите ти, заспивай вече, укроти щурчетата, почини си, сънчовица отиде при друг...

                                     

малко преди да си тръгне сънчовицата не разбра че един стисък коса и остана между пръстите на момчето

то си взе оня лунен завърз от крайчетата на косата и който искреше когато вятъра го люлееше

върза сплитъка със ситни червени нишки от долната си дреха

сложи го между зъбите си

сви се на кравай

и зави от болка

или от радост

от радост или

от болка

защото радостта

се изнизваше в болка

връзваше

едри възли в сърцето му

като едри съсиреци

които пречеха на

радоста да тече

и да го топли

така свито на кравай

момчето бавно

изтиваше

от радост

преципитирала

в болка

по пътя

на сокотока му

бавно

бавно

заспиваше

за да

не се

събуди