Постинг
10.02.2010 21:58 -
/набързано/
измислям те за следващия път когато
светлината ще е дело на ръце
когато всичките минорни снежни тонове
започнат да поливат с музиката си кокичета
измислям те за да не мисля че те няма
и тъй измислен като мой наръчен пясъчен часовник
те нося на връвчица в улея между гърдите
измервам с липсата ти бръчиците край очите
изписала съм толкова измислици за равноденствия
че няма място за порастване на дните
в които трябва да те чакам, да ме търсиш, да се има
с измислиците се живее някак като в класна стая
в която всичко е достъпно подредено
а тебеширите са склад за думи чувства
дъската е изписана с измислици но всички вярват в тях
защото са ги писали
измислям те за енти път припомняйки си само
как с изгрева очите ми целуваш
или пък изгрева целувал ме е вместо теб
или аз него
забравила съм...
затова те мисля...
дори не помня имам ли израстък за сърце
с което да измислям всяка твоя прилика със себе си
в което да отгледам луковичката на моето момче
така че да разцъфне със топенето на снеговете
да заухае на кокиче и зюмбюл
и всичките си пазви да разтвори за сърцето от което е роден
поне за ден да си ми истински
поне за ден...
тогава ще се случи чудо вероятно
и всички болки ще разцъфнат на букетче от роса
с което ще полея сухотата в гърлото по устните в очите
и няма да измислям стихове за теб
защото ще си истински...
под всичките дълбоки тонове на снеговете
ще те измислям само ще те рисувам ще те композирам
ще чакам миналото да се случи в бъдеще
и с твоето измисляне ще се стопя
във собствената си измислица
като камбана питаща за теб
и отговаряща единствено на себе си
" и не сега и не сега не знам когааа..."
...
навън пак заваля
.jpg)
светлината ще е дело на ръце
когато всичките минорни снежни тонове
започнат да поливат с музиката си кокичета
измислям те за да не мисля че те няма
и тъй измислен като мой наръчен пясъчен часовник
те нося на връвчица в улея между гърдите
измервам с липсата ти бръчиците край очите
изписала съм толкова измислици за равноденствия
че няма място за порастване на дните
в които трябва да те чакам, да ме търсиш, да се има
с измислиците се живее някак като в класна стая
в която всичко е достъпно подредено
а тебеширите са склад за думи чувства
дъската е изписана с измислици но всички вярват в тях
защото са ги писали
измислям те за енти път припомняйки си само
как с изгрева очите ми целуваш
или пък изгрева целувал ме е вместо теб
или аз него
забравила съм...
затова те мисля...
дори не помня имам ли израстък за сърце
с което да измислям всяка твоя прилика със себе си
в което да отгледам луковичката на моето момче
така че да разцъфне със топенето на снеговете
да заухае на кокиче и зюмбюл
и всичките си пазви да разтвори за сърцето от което е роден
поне за ден да си ми истински
поне за ден...
тогава ще се случи чудо вероятно
и всички болки ще разцъфнат на букетче от роса
с което ще полея сухотата в гърлото по устните в очите
и няма да измислям стихове за теб
защото ще си истински...
под всичките дълбоки тонове на снеговете
ще те измислям само ще те рисувам ще те композирам
ще чакам миналото да се случи в бъдеще
и с твоето измисляне ще се стопя
във собствената си измислица
като камбана питаща за теб
и отговаряща единствено на себе си
" и не сега и не сега не знам когааа..."
...
навън пак заваля
.jpg)
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
