когато ме посрещаш в сънищата си
не искай да съм тиха и покорна
аз няма да се нося над водата
с ефирността на някакво създание от рая
напротив
ще разплискам ручеите като локви
по клоните дървесни ще се вися
и пеперуди даже с пръсти ще ловя
ще скачам боса, ще лудея, ще бера цветя
защото
във съня откъснатите пак порастват

когато ме посрещаш уморена
не искай да притихвам в ямката на лявото ти рамо
за малко само там ще се прикоткам
ще помириша с устни аромата ти и ще го вдишам
а после непослушна и немирна като птица
ще обикалям стаята за да ме гониш
а щом ме стигнеш
пак ще ти избягам
и тъй докато прималееш от умора
и ме поискаш в цвят върху палитрата ти мъжка
до бледо бяло да се разтопя разтворя

когато ме посрещаш в тъмното
и няма кръстопът наоколо, и хора няма, и луна
не искай да говоря
прегърни ме
подръж лицето ми в ръце
и шумовете нека са излишни до тогава
докато
стъпките ми тръгнат да вървят по кръстопътя
а  твоите са петолиние за тях
тогава не върви  до мен нито напред ни мъничко назад
не се ослушвай за големите надежди
и нищо не ми давай
само взимай
нека за това да съм причина

когато ме посрещаш
съм необяснима

болна си от вътре и думите прогарят около теб.
Добра си, което не е одобрение.

"диагноза", която е лишена от елементарен Правопис - по-скоро звучи несериозно!

...особено към Една от най-умело "боравещите" със Словото жени в блога!

;)