Постинг
15.02.2010 21:49 -
веднъж, когато щях да полетя
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 380 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.02.2010 22:07
Прочетен: 380 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 15.02.2010 22:07
ранна пролет, по нищо не личи нито че е ранна, нито че е пролет, форзиция дивее и пръска коси в жълти шумни водопади от цвят и прашец
вода дивее в необяснимите си палитри от цветове, пада от високото и се катери обратно чак до утробата си, за да се изсипе пак и пак върху мен, като дъга от пръски и звуци
аз дивея от цялото това единство, което ме свързва с цвят, вода, звук и още нещо, което не зная как да нарека, но което усещам, че изниква от ямката между плешките ми, вероятно от там поникват крилата, имам някакъв спомен за полет, но как бих могла да го разкажа, без да ме сметнат за луда
онемяла съм от цялото това бъбнещо, гъгнещо, пианисимо тайнство около мен, изкачвам се все по нависоко, стигам до онази утроба, в която се мъти водата, от яйце се мъти, от под бял камък, виждам я как се излюпва и изтича бяла беленичка белтъчена, а жълтъка и, твърд и гъст, като горена захар, се увива около къмъните и ги прави хлъзгави и меки, стъпвам по тях и пея, пея и свиря с уста, оф, не може двете едновремено, но искам, е, не става и не става, дънките вече са мокри от всички вирчета, които прегазих обута, голяма работа, че може да изстина, косата ми се оплита в толкова храсталаци, че вече не зная дали да не я оставя там някъде като нов цвят за форзиция- кестенява форзиция, ха ха, да му мислят природолюбителите, ще ахнат от ужас, обаче ще им оставя писмо от стъпките си във водата, за да знаят защо кестенявото е преболадаващо в храстите, а синьозеленото във водата, ами ако пък косата ми вземе цвета на жълтите цветчета...ето ме, форзициева светла разцъфтяла...катеря се, скачам, по мостчета, по стълби люлеещи се и скални издатъци, над водата, над цветовете на форзицията, господи, толкова е водопадаща...водопадащо...всичко...стъпвам на тази скала с дупето напред, трудно се завъртам в пещеричката и, въртя се, като в родов канал се преобръщам, с очите напред,и навеждам глава...пищят "неее...", какво викате, още не съм разперила криле, мога да летя, зная това, онзи сърбеж в ямката между плешките ме изгаря, искам да разперя крилата - ръцете и да полетя...сега да полетя, над цялото Едно от което съм само лъч, или перушинка, или нищо не съм, но съм там и го Виждам, и го Вдишвам..."айде слез вече,стига дивя, ще се убиеш", плезя се естествено, напук на страховете на другите и в синхрон с белите езици на водата под мен, после се очовечавам, ставам просто непокорно неналудувало се момиче и стъпвам на скалата, подпирам се с две ръце зад гърба си и ...скачам, какво друго да направя, докато се приземявам на краката си се питам "какво страшно имаше в това да полетя..." и естествено не намирам отговор
от онзи ден ми останаха снимките само, не, не, не само те, остана ми усещането, че наистина мога да летя, две педи над земята нека да са само, но е полет, моя полет, над всичко, там, където всичкото е нищо, а нищото...
веднъж, когато щях да полетя, ме спряха хората
ще опитам пак когато съм сама
вода дивее в необяснимите си палитри от цветове, пада от високото и се катери обратно чак до утробата си, за да се изсипе пак и пак върху мен, като дъга от пръски и звуци
аз дивея от цялото това единство, което ме свързва с цвят, вода, звук и още нещо, което не зная как да нарека, но което усещам, че изниква от ямката между плешките ми, вероятно от там поникват крилата, имам някакъв спомен за полет, но как бих могла да го разкажа, без да ме сметнат за луда
онемяла съм от цялото това бъбнещо, гъгнещо, пианисимо тайнство около мен, изкачвам се все по нависоко, стигам до онази утроба, в която се мъти водата, от яйце се мъти, от под бял камък, виждам я как се излюпва и изтича бяла беленичка белтъчена, а жълтъка и, твърд и гъст, като горена захар, се увива около къмъните и ги прави хлъзгави и меки, стъпвам по тях и пея, пея и свиря с уста, оф, не може двете едновремено, но искам, е, не става и не става, дънките вече са мокри от всички вирчета, които прегазих обута, голяма работа, че може да изстина, косата ми се оплита в толкова храсталаци, че вече не зная дали да не я оставя там някъде като нов цвят за форзиция- кестенява форзиция, ха ха, да му мислят природолюбителите, ще ахнат от ужас, обаче ще им оставя писмо от стъпките си във водата, за да знаят защо кестенявото е преболадаващо в храстите, а синьозеленото във водата, ами ако пък косата ми вземе цвета на жълтите цветчета...ето ме, форзициева светла разцъфтяла...катеря се, скачам, по мостчета, по стълби люлеещи се и скални издатъци, над водата, над цветовете на форзицията, господи, толкова е водопадаща...водопадащо...всичко...стъпвам на тази скала с дупето напред, трудно се завъртам в пещеричката и, въртя се, като в родов канал се преобръщам, с очите напред,и навеждам глава...пищят "неее...", какво викате, още не съм разперила криле, мога да летя, зная това, онзи сърбеж в ямката между плешките ме изгаря, искам да разперя крилата - ръцете и да полетя...сега да полетя, над цялото Едно от което съм само лъч, или перушинка, или нищо не съм, но съм там и го Виждам, и го Вдишвам..."айде слез вече,стига дивя, ще се убиеш", плезя се естествено, напук на страховете на другите и в синхрон с белите езици на водата под мен, после се очовечавам, ставам просто непокорно неналудувало се момиче и стъпвам на скалата, подпирам се с две ръце зад гърба си и ...скачам, какво друго да направя, докато се приземявам на краката си се питам "какво страшно имаше в това да полетя..." и естествено не намирам отговор
от онзи ден ми останаха снимките само, не, не, не само те, остана ми усещането, че наистина мога да летя, две педи над земята нека да са само, но е полет, моя полет, над всичко, там, където всичкото е нищо, а нищото...
веднъж, когато щях да полетя, ме спряха хората
ще опитам пак когато съм сама
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
