Постинг
16.02.2010 21:56 -
защо не вярвам в голямата "на-на"
даже не изписвам в какво не вярвам, толкова не вярвам, всъщност не е въпрос на вяра, вярата не е във вярването, дори в изписването на "В Я Р..." не е, става дума за очакване и градежи, колкото повече очакваш толкова по високички кули си строиш, пълниш балоните на илюзиите си хелии и се кефиш от низините в положението си на земята колко високо могат да летят точно твоите вярвания, като че ли са се сбъднали вече, после идват мантрите, избираш си кратък рефрен, съдържащ желанието ти и го замрънкваш непрекъснато, като последно копче на ризата се самонавиваш колко е важно да си повтаряш тази мантра ден и нощ, нощ и ден...като че ли ще се случи...да да, я по спокойно с хелия, ще вземеш да се пръснеш от пълното...така стои въпроса с вярата ми в "на-на", хем зная, че я има, хем хич, ама хич не искам да зная за това, защо ли, защото си глътнах хелия вместо жълтъка, така ми е безвъздушно в сърцето, че само ако директно ми бръкнат в пазвата ще повярвам в приказките за пепеляшка и красавицата, ама и тогава не се знае, толкова пропасти има там, а улейчето между гребените е само едно, зор се открива даже с подсказване
в нищо не вярвам, не зная дали е подсъдно или негативно или дрън дрън купешки думи в които също не вярвам, нямам такава болка "вяра", каквото нося- нося го в себе си, то ми е
ето, представете си че я срещнете "на-на"- то, ама чиста, чиста та чак кристална, пляскате с ръчички, тропате с краченца, обаче биологичният и житейският часовник едновремено отчитат изпреварване или изоставане във времето, не ви е времето, значи, да я срещате- или не е дошло още или вече ви е минало, а така - ни голяма, ни малка "на-на", продължавате си по браздите и умирате от болка, защото вярата ви в "на-на"-то и мантрите излетя като совалка с лайкучки към вакуума
голяма "на-на", късмет, щастие, радости...боже, предполагам, че съм се спасила от излишните мантри, от балоните с хелии, от ВЯРАта във високите строежи, естествено не е лесно да нямаш тъй наречената цел в живота и да си абсолютно свободен от задължения и слугуване по изпълненията на илюзиите, още повече като вляза тук и прочета това- онова "мирогледа " ми получава изкривяване на очите и се концентрира в една точка, майчице, добре съм...радвам се, че съм различна, невярваща, "болна", нека съм такава
и така- не вярвам в голямата "на-на", и в малката не вярвам, в нищо не вярвам, държа очите си отворени и дишам, усещам въздуха , който изпълва дробовете ми и зная че е истниски, Виждам повече неща отколкото вярващите в големи и малки работи
днес колежката ми ме пита "добре де, къде отива душата, след като човек умре", какво да и отговоря, въпроса е риторичен, но е единствения от групата на риторичните, който има отговор
него обаче го знаят само тези дето не вярват в голямата "на-на"
в нищо не вярвам, не зная дали е подсъдно или негативно или дрън дрън купешки думи в които също не вярвам, нямам такава болка "вяра", каквото нося- нося го в себе си, то ми е
ето, представете си че я срещнете "на-на"- то, ама чиста, чиста та чак кристална, пляскате с ръчички, тропате с краченца, обаче биологичният и житейският часовник едновремено отчитат изпреварване или изоставане във времето, не ви е времето, значи, да я срещате- или не е дошло още или вече ви е минало, а така - ни голяма, ни малка "на-на", продължавате си по браздите и умирате от болка, защото вярата ви в "на-на"-то и мантрите излетя като совалка с лайкучки към вакуума
голяма "на-на", късмет, щастие, радости...боже, предполагам, че съм се спасила от излишните мантри, от балоните с хелии, от ВЯРАта във високите строежи, естествено не е лесно да нямаш тъй наречената цел в живота и да си абсолютно свободен от задължения и слугуване по изпълненията на илюзиите, още повече като вляза тук и прочета това- онова "мирогледа " ми получава изкривяване на очите и се концентрира в една точка, майчице, добре съм...радвам се, че съм различна, невярваща, "болна", нека съм такава
и така- не вярвам в голямата "на-на", и в малката не вярвам, в нищо не вярвам, държа очите си отворени и дишам, усещам въздуха , който изпълва дробовете ми и зная че е истниски, Виждам повече неща отколкото вярващите в големи и малки работи
днес колежката ми ме пита "добре де, къде отива душата, след като човек умре", какво да и отговоря, въпроса е риторичен, но е единствения от групата на риторичните, който има отговор
него обаче го знаят само тези дето не вярват в голямата "на-на"
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
