Постинг
13.03.2010 21:54 -
съня на един мъж
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 582 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2010 22:01
Прочетен: 582 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 13.03.2010 22:01
той се събуди рано, във въздуха наоколо танцуваха спомени за парашутчета на глухарчета, имаше нещо необичайно по вратата на гардероба, което се стичаше в тънка струйка надолу и в същото време се разливаше и в страни, добиваше някакви неясни форми, беше сънен още, не му се търсеха очертания точно сега, притвори очи и остана така, съботна сутрин, какво толкова, присънва му се нещо си, но не беше точно така, невидимите за очите глухарчени семенца кръжаха над точно определено място в спалнята, завихряха се в нещо като въртоп и движението им все повече напомняше на спирала, представяте ли си- спирала от парашутчета в спалнята му рано, рано сутринта в събота...е, той поне не можеше да си го представи, затова предпочете да лежи със затворени очи
онова, което се стичаше по вратата на гардероба бавно придоби очертания на пръсти, пръстите се шмугнаха тихо във вътрешността, при дрехите, обесени на закачалките и затършуваха, престояха известо време там и изпълзяха навън розови и нежни, като пръсти на жена, но странно ефирни, почти прозрачни, с плавни движения засъбираха пространството на стаята в едно, движеха се така, сякаш забъркваха елей за богове, бавно, винмателно, нежно, над леглото на мъжа се заформи нещо неясно уплътняващо се, колкото по видимо ставаше толкова по се усещаше аромата му- аромат на бяло и окосена трева, пръстите се издължиха в тънки бели голи ръце, виждаха се вече съвсем ясно, спуснаха се над него и го помилваха, той трепна, допира беше невероятно нежен, но тялото му реагира като на потоп, отвори очи, пред смаяният му поглед се отвори видение, вихрушка от парашутчета на глухарчета, по тиха от тихото, рисуваше в долния край на леглото му женска фигура, той разтърка очи, не, не , не може да бъде, в този свят няма магии, да не говорим за чудеса, седна в леглото здраво стиснал завивката и загледа, мислеше, че сънува, но как се сънува с отворени очи и онова усещане в тялото, което настръхваше кожата му, първо се появиха краката, от въртенето на глухарчените парашутчета те приличаха на две вретена, които бавно предяха преждата на тялото, бедрата бяха чисти и гладки, опитваше се да открие белече или нещо грапавичко по тях но не можеше, после парашутчетата за миг се концентрираха в една точка, вретената зажужаха и изпод гладките им върхове се появиха меките очертания на онази част от женското тяло, в която всеки мъж копнее да топне устни, каквото и да се случваше тази сутрин в спалнята му то определено не беше от тук, илюзията, ако тове беше илюзия разбира се, за коремче на очертаващото се тяло потъна в тъмната сянка на тишината, но той някак предчувстваше колко е мека и топла кожата му, когато глухарчетата заоформяха гърдите и вече не можеше да диша спокойно, сърцето му запрепуска и всички онези вибрации под обикновената мъжка пижама се затичаха към оформящата се лява половинка на тялото, глухарчетата сториха път на тоновете, после бързо ги покриха, вретената на глезените и бедрата спряха бавно и плавно движението си, оставаха раменете, шията и лицето, появиха се изведнъж, от нищото сякаш, от глухарчената белота, от жуженето на семенцата им, от аромата на гардероба, в който пръстите вече бяха надникнали...тя стоеше пред него усукана в рокля от парашутчета на глухарчета, не виждаше ясно лицето и но усещаше как очите и се разтварят за него и бавно потъва в дъната им...вече не дишаше, съвсем лекичко се надигна и протегна ръка, в мига, в който докосна невероятното видение в долния край на обикновеното му легло в стаята се вмъкна полъх и глухарчетата се взриваха, разлетяха се на всички страни като дъжд от пухчета, той затвори инстниктивно очи...когато отново ги отвори изтръпна
в долния край на обикновеното му мъжко легло, бяла и чиста, съвсем съвсем сериозна стоеше права, гола жена, не беше съвършенна, не беше кой знае колко красива, но беше магическа и в неговата стая, усмихна му се, повдигна крак и стъпи на мъжката постеля, коленичи и протегна ръце напред, обви ги около шията му, беше топла...тялото и прилепна до неговото, усещаше я с всяка своя молекула, чувстваше цепчиците и гънчиците по кожата и, усещаше нежния бял мъх на шията и, а беше още с обикновената си мъжка пижама, прегърна я и притихна до нея, всъщност така и не разбра кой до кого притихна...
после...после я обича дълго и нежно, не знаеш точно какво прави, тя сякаш не беше истинска, мислеше, че полудява, излезе от гардероба му и от някакви си парашутчета на глухарчета, но беше толкова...толкова...какво значение има думата, жива може би, той държеше в ръцете си жена, която само беше сънувал, дошла от нищото и ухаеща на собственото му мъжко желание и...още нещо...
беше сутрин и както се случва сутрин вятъра е бърз и напорист, блъсна в прозореца и налетя
"неее..."
дааа, ръцете му се задавиха празни, вятъра си я взе, нави косата и на китките си, набрида я на дългите си ръце и така закичен с голотата и излетя през прозореца див и непокорен, както беше влетял, след него останаха няколко бели глухарчени парашутчета, които изчезнаха веднага щом докоснаха земята
ръцете му се мъчеха да си поемат въздух
очите му се изпълниха с нищо
по вратата на гардероба заигра слънчево зайче
в долния край на обикновеното мъжко легло едно парашутче от глухарче влажно бе полепнало в чаршафите
мъжката пижама опустя
а мъжът...
вече знаеше, че някой сънища са инстински
за първи и вероятно последен път бе държал в ръцете си пролетта, нещо повече- беше я обичал
никоя жена нямаше вече нито да влезе нито да излезе от гардероба му
онова, което се стичаше по вратата на гардероба бавно придоби очертания на пръсти, пръстите се шмугнаха тихо във вътрешността, при дрехите, обесени на закачалките и затършуваха, престояха известо време там и изпълзяха навън розови и нежни, като пръсти на жена, но странно ефирни, почти прозрачни, с плавни движения засъбираха пространството на стаята в едно, движеха се така, сякаш забъркваха елей за богове, бавно, винмателно, нежно, над леглото на мъжа се заформи нещо неясно уплътняващо се, колкото по видимо ставаше толкова по се усещаше аромата му- аромат на бяло и окосена трева, пръстите се издължиха в тънки бели голи ръце, виждаха се вече съвсем ясно, спуснаха се над него и го помилваха, той трепна, допира беше невероятно нежен, но тялото му реагира като на потоп, отвори очи, пред смаяният му поглед се отвори видение, вихрушка от парашутчета на глухарчета, по тиха от тихото, рисуваше в долния край на леглото му женска фигура, той разтърка очи, не, не , не може да бъде, в този свят няма магии, да не говорим за чудеса, седна в леглото здраво стиснал завивката и загледа, мислеше, че сънува, но как се сънува с отворени очи и онова усещане в тялото, което настръхваше кожата му, първо се появиха краката, от въртенето на глухарчените парашутчета те приличаха на две вретена, които бавно предяха преждата на тялото, бедрата бяха чисти и гладки, опитваше се да открие белече или нещо грапавичко по тях но не можеше, после парашутчетата за миг се концентрираха в една точка, вретената зажужаха и изпод гладките им върхове се появиха меките очертания на онази част от женското тяло, в която всеки мъж копнее да топне устни, каквото и да се случваше тази сутрин в спалнята му то определено не беше от тук, илюзията, ако тове беше илюзия разбира се, за коремче на очертаващото се тяло потъна в тъмната сянка на тишината, но той някак предчувстваше колко е мека и топла кожата му, когато глухарчетата заоформяха гърдите и вече не можеше да диша спокойно, сърцето му запрепуска и всички онези вибрации под обикновената мъжка пижама се затичаха към оформящата се лява половинка на тялото, глухарчетата сториха път на тоновете, после бързо ги покриха, вретената на глезените и бедрата спряха бавно и плавно движението си, оставаха раменете, шията и лицето, появиха се изведнъж, от нищото сякаш, от глухарчената белота, от жуженето на семенцата им, от аромата на гардероба, в който пръстите вече бяха надникнали...тя стоеше пред него усукана в рокля от парашутчета на глухарчета, не виждаше ясно лицето и но усещаше как очите и се разтварят за него и бавно потъва в дъната им...вече не дишаше, съвсем лекичко се надигна и протегна ръка, в мига, в който докосна невероятното видение в долния край на обикновеното му легло в стаята се вмъкна полъх и глухарчетата се взриваха, разлетяха се на всички страни като дъжд от пухчета, той затвори инстниктивно очи...когато отново ги отвори изтръпна
в долния край на обикновеното му мъжко легло, бяла и чиста, съвсем съвсем сериозна стоеше права, гола жена, не беше съвършенна, не беше кой знае колко красива, но беше магическа и в неговата стая, усмихна му се, повдигна крак и стъпи на мъжката постеля, коленичи и протегна ръце напред, обви ги около шията му, беше топла...тялото и прилепна до неговото, усещаше я с всяка своя молекула, чувстваше цепчиците и гънчиците по кожата и, усещаше нежния бял мъх на шията и, а беше още с обикновената си мъжка пижама, прегърна я и притихна до нея, всъщност така и не разбра кой до кого притихна...
после...после я обича дълго и нежно, не знаеш точно какво прави, тя сякаш не беше истинска, мислеше, че полудява, излезе от гардероба му и от някакви си парашутчета на глухарчета, но беше толкова...толкова...какво значение има думата, жива може би, той държеше в ръцете си жена, която само беше сънувал, дошла от нищото и ухаеща на собственото му мъжко желание и...още нещо...
беше сутрин и както се случва сутрин вятъра е бърз и напорист, блъсна в прозореца и налетя
"неее..."
дааа, ръцете му се задавиха празни, вятъра си я взе, нави косата и на китките си, набрида я на дългите си ръце и така закичен с голотата и излетя през прозореца див и непокорен, както беше влетял, след него останаха няколко бели глухарчени парашутчета, които изчезнаха веднага щом докоснаха земята
ръцете му се мъчеха да си поемат въздух
очите му се изпълниха с нищо
по вратата на гардероба заигра слънчево зайче
в долния край на обикновеното мъжко легло едно парашутче от глухарче влажно бе полепнало в чаршафите
мъжката пижама опустя
а мъжът...
вече знаеше, че някой сънища са инстински
за първи и вероятно последен път бе държал в ръцете си пролетта, нещо повече- беше я обичал
никоя жена нямаше вече нито да влезе нито да излезе от гардероба му
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
