Постинг
14.03.2010 22:00 -
и пак за същото
така ме боли повярвай ми
от всяка пъпка набъбнала
и всяко глухарче
навирило перископ по никое време
под прозореца
така ме боли от облаците които
вероятно пътуват
пеша към дома си
но не знаят къде е
защото са си бездомни по акт
и са меки и топли и много на куп
и сами и сами...като мен
така ме боли...
тази сутрин пия кафе
като вчера
и като утре
и ме боли отвътре
като снощи
боли ме косата отрязана
тъкмо беше разцъфнала
болят ме и дланите
с дръжка на чаша само в средата
за очите не питай
трия ги с пръсти
и с всяко изтриване трия и себе си
не ми се играе напоследък със думите
загнезди се щърк пощръклял
във душата ми
кълве непрекъснато
ситните залъци радост
и къса със тях пера от крилата ми
оскуба ме болката
а казват че пролетта
е времето за разцъфване
не ми се цъфти
от толкова пъпки боли ме
и има ли смисъл
щом няма да ги износя
така ме боли повярвай ми
искам в облак да се превърна
невидима да съм
поне в това равноденствие
да стигам и влизам където поискам
от гардеробите да надничам
по леглата да коленича
да не съм вързана с панделка някаква на опашката
и като мравчица потна
към дома си да тичам
само че нямам дом
и не от това ме боли
боли от всяка пъпка набъбнала влажна
от всяка храница върху гърба ми
и от липсата
на кого да я дам
...
или поне за нея да ти разкажа
от всяка пъпка набъбнала
и всяко глухарче
навирило перископ по никое време
под прозореца
така ме боли от облаците които
вероятно пътуват
пеша към дома си
но не знаят къде е
защото са си бездомни по акт
и са меки и топли и много на куп
и сами и сами...като мен
така ме боли...
тази сутрин пия кафе
като вчера
и като утре
и ме боли отвътре
като снощи
боли ме косата отрязана
тъкмо беше разцъфнала
болят ме и дланите
с дръжка на чаша само в средата
за очите не питай
трия ги с пръсти
и с всяко изтриване трия и себе си
не ми се играе напоследък със думите
загнезди се щърк пощръклял
във душата ми
кълве непрекъснато
ситните залъци радост
и къса със тях пера от крилата ми
оскуба ме болката
а казват че пролетта
е времето за разцъфване
не ми се цъфти
от толкова пъпки боли ме
и има ли смисъл
щом няма да ги износя
така ме боли повярвай ми
искам в облак да се превърна
невидима да съм
поне в това равноденствие
да стигам и влизам където поискам
от гардеробите да надничам
по леглата да коленича
да не съм вързана с панделка някаква на опашката
и като мравчица потна
към дома си да тичам
само че нямам дом
и не от това ме боли
боли от всяка пъпка набъбнала влажна
от всяка храница върху гърба ми
и от липсата
на кого да я дам
...
или поне за нея да ти разкажа
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
