денят и започна объркано, одеалото се беше омотало в краката и и когато поиска да стане и отне време да разплете топлината му, но не това я ядоса, събуди се с усещането за запълнено място на единичното легло, а не беше така, долавяше някаква миризма, но съвсем не беше от топлина на друго тяло, колкото и познат да и звучеше този аромат не можа да го определи, пусна крака от леглото и редовния сутрешен световъртеж взе мислите и за жертви, нататък е ясно като в песен за някакъв човек, докато се миеше в главата и се редяха сцени и спомени от седмицата, положително изиграните социални роли бяха дали всичко от себе си, бе чудесна актриса, ама чудесна...прането от вчера изсъхнало мята ръкави на терасата, но първо кафето, голяма доза, колкото се може по голяма, трябва и да сготви нещо, в хола все още спи попорасналото и момче, чиито разтвор на ръцете прилича на разперени орлови крила, постоя за малко над него и го погледа, пораснал е, прилича на мъж, но несръчен, от желание да порасне набързо бе решил да се бръсне, а сега една засъхваща коричка кръв подсказваше колко е неумел и непокорен едновремено, водата завря, кафето, тежко, черно и ухаещо се точи на тънка струя към чашата, чаша-лебед...шията му служи за дръжка, а тялото за дъно, налива кафето си в лебед, целува очите му и отпива от кръвта му, ох, това богато въображение... не го държи за шията, не и приляга на ръката, обвива чашата с пръсти и длан и я притиска нежно, а лебеда няма нищо против, гледа все наляво и се прави, че не вижда как по бялото на чашата изпод устните и се спускат кафени капчици, тя отпива, отдръпва чашата, поглежда ги и ги близва, диричките стават по широчки и по бледи, но остават там заедно с един фин слой от епителните клетки на устните и...компютъра е включен отдавна, снощи всъщност изключи ли го...пощата празна, не и се слуша музика, не и се гледат филми, забива очи в монинтора и чака да мине в икономичен режим, отпива малки глътки кафе, студено го пие, а е още топло, на масата лежи брошура за промоции, подчертава дебело думата "промоция", от тази до тази дата продукти на промоция- яйца на промоция, месо на промоция, прах на промоция...живот на промоция, важи само една седмица през която няма да има надценяване на възможностите, преоценяване на способностите, организиране на действията, натоварване до краен предел, без обвинения, без извинения, чувствата промоционално ще вземат неплатен отпуск и нарамили мислите ще се запилеят на майната му...живот на промоция...кой би я поискал такава промоционално обезчувствена ден и нощ, нощ и ден, така ще успее ли да се изживее...в този живот на промоция ще има ли пръсти, които да събуждат очите и, ръце, които да милват гърба и, очи, които да се разтварят толкова широко, когато я гледат, че усмивката в тях да се държи за ъгълчетата им и да се киска от смях, че ще се изпусне и ще излети през дъната, навътре в душата...спомни си на какво миришеше сутринта леглото и докато развиваше заплетеното одеало от босите си стъпала- миришеше на априлска нощ, а нощта миришеше на гърдите и, бе доловила собствената си излишна миризма, какво ли щеше да стане когато цъфнат люляците...

"мамо, ще излизам, трябва да хапна нещо, какво има..."

"има априлски нощи, момчето ми, непотребни дни има, непотребната ти майка също е тук, за да ти приготви потребната ти храна...идвам..."

"какво каза..."

"нищо"

живота на промоция свърши, социалните роли нахлуха като отпочинали изкъпани на плажа псета и заръфаха деня, в джоба на дънките се търкаля половинка хапче за живот на промоция, но...по късно, време е за живеене

Е, толкова мъдри мисли, признавам си, никога не са се къпали в сутрешното ми кафе. На мен мъдростта ми идва във ваната, без промоции. Пробвай, може и да се изкефиш, по- оптимистично е някак си...