Постинг
07.04.2010 21:57 -
от тук там
веднъж се обявих "виновна" за толкова много неща, че не зная остана ли ми невинност
да те срещна толкова късно бе сирена в сърцето,която виеше ли виеше "какво да те правя...сега "
измина още ден без да съм видяла очите ти
ти си в мен, седиш срещу децата ми, децата им... мълчиш в почивките, пиеш кафе през устните, кръстосваш десния върху левия крак в мислите, дори не ме разкопчаваш, събличаш ме, натриваш ме с уханна пяна и...в мен си непрекъснато
бързам за работа закъснявайки защото съм писала думи за теб
бързам от работа закъснявайки да напиша думи за теб
вечер отварям широко очи и се питам в коя посока е съня ми
сутрин, премигваща сънено, вдигам ръце над главата си и се оставям да ме обходиш, присвивам колене, разтварям ги, отпускам те нежно над мен, а пръстите ти бавно целуват кожата ми
не е време за питане, но нали искаше да ме видиш със рокля...прилича ми...жена съм
не е време за казване, но укротеното в мен подивява, а ти ми умееш зъбите
утре, казваш, може да се видим, но утре е толкова далеч колкото беше и вчера
вчера си тръгна преди да е дошло утре...днес е пусто
непрекъснато ти говоря, дори вече на глас...искам да видя ъгълчето на устните как трепка и се разлива в усмивка
пиша думи, които искам да чуваш
ръцете ми стават непокорни,посягат...какво търсят...дръпвам ги...очите ти са там
слагам запетайки, които не четеш, разбираш многоточията
и пак тази влага...от къде ли идва без да те виждам...очите ми са сухи
вървейки ритмувам името ти...как се ритмува неравноделна мелодия...пея те
не, не те пея, плача те...изплаквам толкова пъти насън колкото пъти искам да дойда, но няма шепи които да ме попият
залеза е ръждив като капки кръв размесени със солена вода
сено...ако бях дете щях да се отъркам в собственото си ухание и развяла знамето на очите си щях да събера погледите на нищо неподозиращите първолаци мъже
влажно двудневно сено...там...не съм дете...ти се отъркай в уханието преди да ти стана широка, дълбока и тайна
слушам сърцето си как галопира и спира...удар...два бързи после затишие...слушам сърцето си
не зная нищо по въпроса кой как колко какво и защо обича но те умея
не разбирам разликата между "желая" и "искам"... а има ли разлика
бял камък беше преградата върху извора толкова дълго време, че сега не и се стои кротка на водата
тича и се...тича ми се...по теб с теб ми се тича
видя ли ме сутринта...заспах тук, с глава на рамото ти...миришеше на птица
зная от къде идват сълзите...от непопитата влага нагоре по пътечката през сърцето та чак до очите
лелея...копнеж...играя си с думите, но не мога да кажа "лележ"...копнеене...колко Е
не си първия мъж в живота ми, ти си живеенето във него
ако ме боли от рана порязана с нож на лявото бедро ще заглуши ли болката в сърцето раздрана от липсата ти
юмруците ми се свиха, както преди...няма да водя епични битки
тази нощ по възглавницата остана кичур коса... ти ли ме скуба, увива, завръзва
видях шията ми оголена срещу захапката ти като отражение във очите ти
ще ми стигне ли листа да напиша това, което взривява дните, но вместо осколки пръска сълзи
искам да съм мъж, получил тези думи, за да разбера как ме усещаш
искам да съм мъж, любещ, люлеещ, притискащ нежно, вдъхващ, проникващ на бавни,нежни или силни ,плътни, дълбоки тласъци в такава жена
искам да съм мъж, потъващ във влага и дишащ във нея
не искам да съм негодна жена
искам да съм мъж, защото от женското ме боли
пустош, пълна с нищо
студено ми е
студена съм
.jpg)
да те срещна толкова късно бе сирена в сърцето,която виеше ли виеше "какво да те правя...сега "
измина още ден без да съм видяла очите ти
ти си в мен, седиш срещу децата ми, децата им... мълчиш в почивките, пиеш кафе през устните, кръстосваш десния върху левия крак в мислите, дори не ме разкопчаваш, събличаш ме, натриваш ме с уханна пяна и...в мен си непрекъснато
бързам за работа закъснявайки защото съм писала думи за теб
бързам от работа закъснявайки да напиша думи за теб
вечер отварям широко очи и се питам в коя посока е съня ми
сутрин, премигваща сънено, вдигам ръце над главата си и се оставям да ме обходиш, присвивам колене, разтварям ги, отпускам те нежно над мен, а пръстите ти бавно целуват кожата ми
не е време за питане, но нали искаше да ме видиш със рокля...прилича ми...жена съм
не е време за казване, но укротеното в мен подивява, а ти ми умееш зъбите
утре, казваш, може да се видим, но утре е толкова далеч колкото беше и вчера
вчера си тръгна преди да е дошло утре...днес е пусто
непрекъснато ти говоря, дори вече на глас...искам да видя ъгълчето на устните как трепка и се разлива в усмивка
пиша думи, които искам да чуваш
ръцете ми стават непокорни,посягат...какво търсят...дръпвам ги...очите ти са там
слагам запетайки, които не четеш, разбираш многоточията
и пак тази влага...от къде ли идва без да те виждам...очите ми са сухи
вървейки ритмувам името ти...как се ритмува неравноделна мелодия...пея те
не, не те пея, плача те...изплаквам толкова пъти насън колкото пъти искам да дойда, но няма шепи които да ме попият
залеза е ръждив като капки кръв размесени със солена вода
сено...ако бях дете щях да се отъркам в собственото си ухание и развяла знамето на очите си щях да събера погледите на нищо неподозиращите първолаци мъже
влажно двудневно сено...там...не съм дете...ти се отъркай в уханието преди да ти стана широка, дълбока и тайна
слушам сърцето си как галопира и спира...удар...два бързи после затишие...слушам сърцето си
не зная нищо по въпроса кой как колко какво и защо обича но те умея
не разбирам разликата между "желая" и "искам"... а има ли разлика
бял камък беше преградата върху извора толкова дълго време, че сега не и се стои кротка на водата
тича и се...тича ми се...по теб с теб ми се тича
видя ли ме сутринта...заспах тук, с глава на рамото ти...миришеше на птица
зная от къде идват сълзите...от непопитата влага нагоре по пътечката през сърцето та чак до очите
лелея...копнеж...играя си с думите, но не мога да кажа "лележ"...копнеене...колко Е
не си първия мъж в живота ми, ти си живеенето във него
ако ме боли от рана порязана с нож на лявото бедро ще заглуши ли болката в сърцето раздрана от липсата ти
юмруците ми се свиха, както преди...няма да водя епични битки
тази нощ по възглавницата остана кичур коса... ти ли ме скуба, увива, завръзва
видях шията ми оголена срещу захапката ти като отражение във очите ти
ще ми стигне ли листа да напиша това, което взривява дните, но вместо осколки пръска сълзи
искам да съм мъж, получил тези думи, за да разбера как ме усещаш
искам да съм мъж, любещ, люлеещ, притискащ нежно, вдъхващ, проникващ на бавни,нежни или силни ,плътни, дълбоки тласъци в такава жена
искам да съм мъж, потъващ във влага и дишащ във нея
не искам да съм негодна жена
искам да съм мъж, защото от женското ме боли
пустош, пълна с нищо
студено ми е
студена съм
.jpg)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
