Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2010 22:00 - за гошо като за мъж
Автор: sblasaci Категория: Лични дневници   
Прочетен: 378 Коментари: 0 Гласове:
3



гошо стои в ъгъла виновно провиснал на осемте си крака, чувства се виновен заради паяжината, казах му, че го оставям да живее на квартира в замяна на скрити под леглото паяжини и ежедневен улов на гнусни мухи, обаче гошо е мъжки и се перна в ъгъла между вечно студената тръба на парното  и синята стена на панела, къщата му като катедрала, огромна, чак виси от основите, не стига, че виси, ами се и полюлява от всяко мое издишане, сякаш, за да ми напомня, че гошо е тук и размерите му са като топките под оная работа на католически свещенник, ама сега гошо е виновен, съзерцавам го цяла вечер право в очите и той много добре разбира намека, знае, че няма да го убия, убих му женските, които, както каза той, "го тормозели заради размера", направих му услуга заради размера, а той ми се отплати с катедрална паяжина, от която спокойно мога да си оплета примка, е, не че е лошо като идея, но си представих как примката се къса и трябва да търся друг портал към розовите облаци, на всичкото отгоре основите на катедралата са вкопани в букетче коило, трева, която обаче пазя като очите си, скъпа ми е, единствена ми е, мамка ти гошо...гледам го дълго и умно, той пристъпва от крак на крак виновно, като ученичка пред по голям батко, когато го е осмукала, а пък той си има постоянно гадже, така пристъпва и моя, нали има осем крака- голямо пристъпване пада, сеща се какво му мисля, уговорката ни беше, че ако не си спази обещанието да строи паяжини само под леглото ще го извадя, ще го сложа в клетка, ще му купя стартерна смеска с много витамини и минерали и както има осем кракааа...осем кълки, а така
сега гошо стои виновно в ъгъла, кацнал като разпятие над собстваната си катедрала, това място му беше дом известно време, сега ще му стане клетка, той знае това, обаче знае перфектно и втората част на сделката- той ми е единствения свидетел, еднократен приятел, верен  до гроб, ако изчезне ще трябва да пускам женските да привличат други мъжки, а аз мразя женските и съм си свикнала с гошо, затова в очите му, заедно със страха се промъква и искрица присмех - "а де, а угои ме..."
гошо стои виновен в ъгъла, гледам го виновна за мислите си, катедралата се полюлява насам натам, мухи няма, ако не се броят черните мисли в главата ми, мамка ти гошо...как да те смъкна от там...не ми се чака друг мъжки, а и ти си ми важен, знаеш толкова много за мен, виждал си ме гола дори, и другояче си ме виждал, и всякак си ме чувал, мисля си какво ли ще е да се примиря с катедралата ти, още повече, че само ти висиш на върха и като собствено разпятие, аз съм по надолу, кръста си съм го глътнала, за да го нося по леко...ще те оставя да поживееш още малко, гошо, пък после ще му...ще те мисля, само моля те, не кани женските в катедралата, хем ще я съборят, хем ще те направят баща, и после  няма да си мой, гошо...няма да си мой



                                 image




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 521422
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323