Постинг
27.04.2010 22:06 -
рак на съдбата
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 427 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2010 22:16
Прочетен: 427 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 27.04.2010 22:16
той беше всичко което тя не беше
беше
умен
красив
притежаваше чар
смееше се
обичаше, грубо казано,всички
гледаше
виждаше
работеше много
изкарваше добри пари
владееше се
беше силен
умееше себе си
обичаше се
харесваше се
не боледуваше
беше нежен
не бързаше
внимаваше
беше успяващ мъж
тя, както казах, не беше нищо
беше глуповата
наивна
доверчива
грозна
нямаше чар
плачеше
пиеше
ненавиждаше
не беше обичана
не гледаше
/въпреки, че можеше да вижда/
работеше малко
боже, за какви пари ставаше дума
беше холеричка
слаба, като душа, не иначе
умееше само да диша
вегетираше
без да се харесва
не боледуваше но не беше здрава
можеше да е нежна,но нямаше смисъл
успех...ха, ха
освен два неуспешни опита за успяване
това са персоните, главните герои на долуизложеното писание, които се срещнаха /според него/ в неподходящото време, времето за живеене, /според нея/ в точния момент от животите им- момента Х, но каквото и да мислеха за категорията "време" тя нямаше нищо общо с онова, което се случи, а се случи това, че съдбата им внезапно се разболя от рак и вместо игриво да маха с ръчичка зад ъгъла примамвайки ги към себе си, най неочаквано взе че се тръшна по гръб, изхърка два три пъти и умря
съдбата им умря от рак на предначертаното- най важния орган за една съдба
той и тя се оказаха сам сами пред трупа и и пред трудната задача да го преместят, за да освободят уличното движение на живота от този неподходящ момент за живеене Х, приклекнаха над мъртвото тяло и промушиха ръце под него, внимателно уловиха пръстите си и леко повдигнаха мъртвото тяло, беше леко, тялото на мъртвата съдба беше леко и се стопяваше, а да, как се стопяваше само...внезапно те се озоваха лице срещу лице, стиснали здраво пръстите на ръцете си, задъхани, със зачервени от напрежението лица, очи в очи, недоумяващи, треперещи...край тях живота фучеше на бързи обороти и нямаше никакви признаци да спира, край него се събраха жени, готови да налетят на тялото му, предчувствайки миризмата на свобода, душещи го и дебнещи, както се души и дебне плячка, ооо, те знаеха какъв мъж е той
мъжете рязко се отдръпнаха от нея, толкова съсипана, толкова студена, толкова безразлична, те знаеха каква е тя
те, двамата, той и тя, стояха така и се гледаха, нямаше я съдбата, за да им каже какво да правят, озоваха се един срещу друг в ръцете си, избора, решенията, времето- всичко беше там, между потните пръсти на две леви и две десни ръце, държаха животите си в шепи и не знаеха какво да правят с тях
по дланите им плъзна влага, солта бавно разяждаше връзката между линиите по дланите, изпускаха се, бяха се вкопчили в онова, което хорицата наричат "съдба" и сега, когато живота им принадлежеше, не можеха и не знаеха как да го изживеят
жените го откъснаха и заръфаха лакомо тялото му, нали той обичаше всичко и всички, щеше да остане само с тази обич, само с тази, нямаше да може да усети другата, нейната
инерцията от откъсването я запрати силно назад, падна по гръб, главата и глухо дрънна в паветата, ръцете и останаха разперени, няма нищо, може би сега щеше да успее в нещо, усмихна се вместо да заплаче, загледа небето и очите и станаха сини, сини, сини...
той се дъпраше и искаше да я достигне, ала не можеше, те, жените от останалата част от живота му бяха повече, любимите му неща го влачеха далече далече от още едно мъртво тяло
най после той се предаде и над улицата на живота постлана с павета се разнесе женски вик "да живее рака на съдбата"
отговори му мъжки, подобен "да живеее..."
мисля, че всеки прави живота си такъв какъвто е, не, не го мисля, зная го
откъде го зная ли
преди да се родя разбрах, че съдбата ми е болна от рак
когато се родих тя умря
другото е мое дело
беше
умен
красив
притежаваше чар
смееше се
обичаше, грубо казано,всички
гледаше
виждаше
работеше много
изкарваше добри пари
владееше се
беше силен
умееше себе си
обичаше се
харесваше се
не боледуваше
беше нежен
не бързаше
внимаваше
беше успяващ мъж
тя, както казах, не беше нищо
беше глуповата
наивна
доверчива
грозна
нямаше чар
плачеше
пиеше
ненавиждаше
не беше обичана
не гледаше
/въпреки, че можеше да вижда/
работеше малко
боже, за какви пари ставаше дума
беше холеричка
слаба, като душа, не иначе
умееше само да диша
вегетираше
без да се харесва
не боледуваше но не беше здрава
можеше да е нежна,но нямаше смисъл
успех...ха, ха
освен два неуспешни опита за успяване
това са персоните, главните герои на долуизложеното писание, които се срещнаха /според него/ в неподходящото време, времето за живеене, /според нея/ в точния момент от животите им- момента Х, но каквото и да мислеха за категорията "време" тя нямаше нищо общо с онова, което се случи, а се случи това, че съдбата им внезапно се разболя от рак и вместо игриво да маха с ръчичка зад ъгъла примамвайки ги към себе си, най неочаквано взе че се тръшна по гръб, изхърка два три пъти и умря
съдбата им умря от рак на предначертаното- най важния орган за една съдба
той и тя се оказаха сам сами пред трупа и и пред трудната задача да го преместят, за да освободят уличното движение на живота от този неподходящ момент за живеене Х, приклекнаха над мъртвото тяло и промушиха ръце под него, внимателно уловиха пръстите си и леко повдигнаха мъртвото тяло, беше леко, тялото на мъртвата съдба беше леко и се стопяваше, а да, как се стопяваше само...внезапно те се озоваха лице срещу лице, стиснали здраво пръстите на ръцете си, задъхани, със зачервени от напрежението лица, очи в очи, недоумяващи, треперещи...край тях живота фучеше на бързи обороти и нямаше никакви признаци да спира, край него се събраха жени, готови да налетят на тялото му, предчувствайки миризмата на свобода, душещи го и дебнещи, както се души и дебне плячка, ооо, те знаеха какъв мъж е той
мъжете рязко се отдръпнаха от нея, толкова съсипана, толкова студена, толкова безразлична, те знаеха каква е тя
те, двамата, той и тя, стояха така и се гледаха, нямаше я съдбата, за да им каже какво да правят, озоваха се един срещу друг в ръцете си, избора, решенията, времето- всичко беше там, между потните пръсти на две леви и две десни ръце, държаха животите си в шепи и не знаеха какво да правят с тях
по дланите им плъзна влага, солта бавно разяждаше връзката между линиите по дланите, изпускаха се, бяха се вкопчили в онова, което хорицата наричат "съдба" и сега, когато живота им принадлежеше, не можеха и не знаеха как да го изживеят
жените го откъснаха и заръфаха лакомо тялото му, нали той обичаше всичко и всички, щеше да остане само с тази обич, само с тази, нямаше да може да усети другата, нейната
инерцията от откъсването я запрати силно назад, падна по гръб, главата и глухо дрънна в паветата, ръцете и останаха разперени, няма нищо, може би сега щеше да успее в нещо, усмихна се вместо да заплаче, загледа небето и очите и станаха сини, сини, сини...
той се дъпраше и искаше да я достигне, ала не можеше, те, жените от останалата част от живота му бяха повече, любимите му неща го влачеха далече далече от още едно мъртво тяло
най после той се предаде и над улицата на живота постлана с павета се разнесе женски вик "да живее рака на съдбата"
отговори му мъжки, подобен "да живеее..."
мисля, че всеки прави живота си такъв какъвто е, не, не го мисля, зная го
откъде го зная ли
преди да се родя разбрах, че съдбата ми е болна от рак
когато се родих тя умря
другото е мое дело
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
