Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2010 22:00 - мисли за мен като за...
Автор: sblasaci Категория: Лични дневници   
Прочетен: 558 Коментари: 2 Гласове:
3



късно е, около един през нощта, връщам се, потта по гърба ми съхне бавно и студено, уморена съм, изкачвам мързеливо стъпалата към хотелската стая, ще ми се да съм вече под душа, завъртам ключа, миризмата на хотелски чаршафи засяда в дробовете ми, събличам се почти на бегом, разхвърляйки дрехи и бельо около себе си, такава съм си, разхвърляна, припряна съм даже в банята...водата измива всичко, оставам насаме с усещането за мокри дири по тялото, стичат се шумни вадички по гърба, по гърдите ми- по тихи, наблюдавам внимателно как изтичащата вода се завихря около сифона, знаейки, че вече няма да се върне нито в тази, нито в която и да е друга баня, в огледалото на отсрещната стена с периферно зрение долавям движението на тялото си, огромно огледало, голямо колкото да се огледа гардероб в него, като че ли когато влезеш в хотелска баня първото и последното нещо което правиш е да се гледаш в огромното стенно огледало, мразя огледалата, ненавиждам отражението си в тях, а сега смътно долявам образ в дясно от мен, кой дявол ме би  да обърна очи...съзирам се, ей така, както съм си щръкнала гола голеничка във ваната, виждам водата стичаща се по мен, виждам колко бяла е кожата, виждам пръстите на ръцете увиснали небрежно надолу, раздвижвам ги, интересно ми е всяко тяхно помръдване, после вдигам полека поглед нагоре и...се ужасявам, това съм аз, грозна съм, несиметрична, неправилна, назъбена, набридана, грозна...кой дявол ме би да обърна очи, намразвам се още веднъж, намразвам безформеното тяло, кривите пръсти, щръкналите рамене, прегърбените плешки, широкия таз, кривия крак, и другия крив, цялата се намразвам отново...става ми студено, настръхвам, водата става от тиха по тиха пред цялата омраза, която се излива от мен, къде съм тръгнала да обичам щом съм толкова грозна, да бях си стояла в обиталището където в огледалото се виждат само очите ми...загръщам се в студената хавлия и набързо излизам, разсънена съм, омразата разтреперва всяка фибра вътре, омраза, която не знаех какво е, докато... разплаквам се, лягам така, както съм в прегръдките на хавлията, хълцам тихо, заради това което съм, заради цялото ми, трябва да е луд някой да ме поиска такава, но не от това ме боли, боли ме от това, че аз не се искам, боли и от това, че зная колко безкрайно лесно е да се прекъсна, нямайки сили за още веднъж
зная, има една поляна на която цъфтят парички, бели, с розови средички, цяло стадо парички, цял пухкав пролетен бял облак парички, искам да ги откъсна всичките, всичките и да си купя с тях един ден, един, в който да съм хубава, да съм красива, ще платя за този ден с откъснатите парички, толкова нежни, толкова бели, толкова...
чисти
и тогава ще мога да кажа
"мисли за мен като за облак от бели парички"



image





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Хубава си. Не изтезавай душата си. ...
29.04.2010 00:02
Хубава си. Не изтезавай душата си. Послушай ме. Хубава си.
цитирай
2. анонимен - песен на песните
01.05.2010 21:28
1. ... О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
2. зъбите ти - като стадо остригани овци, кога излизат из къпалня, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
3. устните ти - като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
4. шията ти - като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове - все щитове на юнаци;
5. двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
6. Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
7. Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
8. Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
9. Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
10. О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
11. Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
12. Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
13. твоите разсадници са градина с нарове, с най-хубави плодове, кипери с нарди,
14. нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
15. ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
16. Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите й! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 516928
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323