Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2010 22:00 - перфектна животоориентация
Автор: sblasaci Категория: Лични дневници   
Прочетен: 541 Коментари: 2 Гласове:
2




Минало  несвършено време  /в българският език/

Формите му означават действие, което се е свършило преди момента на говоренето, но не е било завършено в миналия определен момент, към който се отнася.

Групата на Перфектните времена/Perfect tenses/ включва в себе си Сегашно перфектно,минало перфектно, бъдещо перфектно време и продължителните перфектни времена- сегашно,минало и бъдеще перфектнопродължително.Перфектните времена  се отнасят за действия, случили се преди момента на говорене и с различни продължителност и развой до и след този момент.

прави ли ви впечатление съпоставката между времената

още по очебийно би  трябвало да бъде именуването им- перфектно в английския и несвършено в българския, групата времена и нашето собствено са ориентирани към два момента- минал и бъдещ спрямо момента на говорене

както повечето съществуващи български глаголни времена минало несвършено се нарича съвсем простичко "време със сложна ориентация", и как няма да му е сложна ориентацията като единственото което не се отбелязва в него е момента на говорене, ориентир няма, как да ориентира действието

ей тука започва странното, колко особено важно е да изучим, знаем и умеем да живеем във всичките  наши сложни глаголноживотни времена, че чак и в перфектните английски, и какво като са английски, и те страдат от манията да ориентират към някакъв минал и някакъв бъдеш момент /и то перфектен / момента на говореното, сегашният момент е незабележим, несъществуващ, говорещия трябва да се съобразява най често с онова, което е започнал в миналото и неопределено или предварително ще завърши перфектно в бъдещето, или тогава ще го започне, или тогава ще е минало...майко мила, кашище
къде остана простичкото сегашно животовреме, елементарният момент на говорене и действие СЕГА

ТУК и СЕГА

ориентираме живота си с "ще", "щял съм да", "ще съм", "щях", "бих", „бих бил”, "щял съм да съм", "щях да съм", „правил съм”, „не правил съм”, „щял съм да съм правил ама съм си изгубил момента на ориентирането на започването” и още какви ли не комбинативи измислици само и само да ориентираме нанякъде неориентираното си време

тук е момента или за смях до сълзи или за сълзи, кой както го почувства, лично аз се разплаках, заради простичката си ориентация, заради сложните взаимоотношения, които имам във връзка със нея, заради огромната неизвестност към бъдещите моменти, която ме плаши, заради минали ориентации, чиято липса ме души в настоящето

та така

винително страдаме  неориентирани в СЕГА

дателно виним сложната ориентация на простичките си животи към минало и бъдеще едновременно

колко по лесно би било да започнем да спрягаме действията си ориентирайки ги към един единствен важен момент  

СЕГА

 

потресаващо просто е






Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. silverlining - :))
18.05.2010 22:29
Пък в романските езици има и повече бъдещи времена... :)))
цитирай
2. ironfrog - В по-голямата
18.05.2010 23:31
част от времето си говрим в..."Ако можех,щях,ама някак не ми стиска..."и така всичко остава в бъдеще време в миналото.Някакси вече отлетяло бъдеще без бъдеще.Единсвеното което ни прече да говорим твърдо в сегашно време е страха,по-лесно е да казваме ако не беше то,тя,той- АЗ ЩЯХ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 516870
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323