помня
спомням си

аромата на камъчета в момичешкият ми джоб
цветовете на тебеширите по пръстите ми
потта от тичането да се заплюеш първи
болката във върховете на пръстите от струните на цигулката
миризмата на колофон
първата пиеса за нея и мен
нашата
зъболекарката с огромните гърди
учителката с топлийката в ръка
леворъка съм
плача
престилката от униформата
разтваря се неприлично според нормите
наказват ме
плача
мразя математиката
пиша стихове
мразя физческото
събличаме се
не се харесвам
мразя се
пеперуди
първите
вторите с първите
пърхането им
мисля си че обичам
шамара на майка
плача
думите на татко
не плача
брат ми пиян в коридора
крия го
плача
пак плача
за Него
въобразявам се, че обичам
роклята до земята, бяла
само с едно бяло цвете на мястото на сърцето
заради въобразяването
грозно бебе, моето
болка, всяка нощ, или през нощ
на леглото
като пакет с парцали но без парцалите
"недей, боли ме"
"моля те"
хапчета, шамари, мляко
хапчета, системи, въглен, въглен
в стомаха жар, жарава, жажда
системи
дупки по ръцете
плача
плача
плача
връщам се
да бе да
връщат ме
в този свят
грозното бебе е невероятно момиченце
обичам Я
решение
докумети, дела, полуживот
развод
ура
...
обещавам си никога да не казвам "моля те"
обещавам си да съм силна
обещавам си да съм аз
Той
минава време
Той ли ще е
много време
страх ме е
"мамо..."
приема я, като негова
добре
балната вместо булчинската
"да"...но плача
на глас
после наум
това бебе е малко по хубаво
плача
не съм сигурна в себе си
не съм сигурна че обичам
опа
писма в джоба му
"коте...писе..."
тъпа физиономия
неговата безчувствена
еба ти глупавата съм
води Я на гинеколог
срещат се
тривиална история
няма скандал
боли
питам "защо"
"не ми даваш"
моля...
скъсвам го от секс
това било причината
плача
"светла, какво се опитваш да направиш"
"майната ти, не правя секс"
скъсвам го от секс
сутрин
скъсвам го от секс
вечер
скъсвам го от секс
а ми падне
издържа месец
правя показно за причина
после плача
...
петнайсет години
насила
мразя се
плача
той пие
плача
плачем тримата
грозното бебе
не толкова грозното
и аз
крием се
страх ни е
вече сме множествено число
плачЕМ
татко в болницата
инсулт втори
чета "пипи дългото чорапче" на другото легло
на изпит съм
бръсна болният си баща
помагам да изпратим мъртвите от стаята
татко ме нарича "майко"
"тате..."
"таткооо..."
"това е кръв" казвам на лекаря
"аз съм лекаря, ти какво разбираш"
че татко умира
те ме гледат в ръцете
санитарки
сестри
лекари
спестявам им че разбирам
представям си дипломите им
нямам сили да ги намразя
"господи, мразя те"
плача
плача
мъртъв е
целувам го татко и дишам
мразя се
"защо умря" питам
лекарката се усмихва
жестока съм, искам да и извия главата
"какъв лекар си ти" питам
"какъв лекар си ти,
еба ти тъпите лекари"
не се извинявам на никого
разпорили са го
не са ни питали
главата
тялото
кимат състрадателно
причината
боже
медицински термини
зашит е като чувал със смески
"таткооо..."
не мога да плача повече
за първи път
откъде спират сълзите
вероятно от самобръсначката
бръсна мъртвия си баща
за последно
"ти уби баща си"
пръст в гърдите ми
майка
"ти си боклук"
майчице, мразя се
плача
Той иска да ме прегърне
аз помня Тя
злопаметна съм
бях замемена
"майната ти"
той пие
"спри да пиеш мамка му, ще си тръгна"
отвращавам се
"не ме докосвай, отвращаваш ме"
треперя
сърцето
падам
нямам сили да плача, а искам
ровя се в пръстта на гроба
плача
питам кръста
питам себе си
отговора е преди въпроса
спазъм на хранопровода
глад
припадам
плача
те плачат
плача и заради тях
глад
алкохол
плача
/чудя се от къде идват сълзите/
алкохол
хапчета
фактури за телефон
бягай
бягай
бягам
конфликт сериозен на работа
застрашавам живота на децата
защото
1.повръщам
2.не клюкарствам
3.нямам нищо против любовниците
скандал
юмруци по масата
искам да са в лицето на лицето
овладявам се
после плача
на закрито
психиатър
"ти си уникална
ляво и дясно полукълбо в абсолютен синхрон
това е рядкост
мозъка ти работи на 150%
ти си уникална"
не съм луда
уникална съм
"маймуна"
"върви си"
"боклук"
"засрами се"
"заключих се отвътре"
"не искам"
"не мога"
решение
дела и документи
развод
още един
плача
ура
...
справям се
мога
трябва да мога
смятам по фиш
пак смятам
дърва, въглища, зима
храна
ремонт
децата
година
две
къде съм
къде съм
къде съм
виждам
дишам
отвреме навреме
операция
нещо се къса
нещо се чупи
лепя се с плюнки и сълзи
лепя се с каквото намеря
боля се
боли
сутрин
вечер
сутрини
вечери
алкохол
вдишване толкова колкото
алкохол
майка тереза
една заплата
племенничката с детето при мен
грозното бебе страда
по малко грозното ми помага
не мога да им помогна
спят в хола
четири деца
памперси
хапчета за отслабване
четири чифта ръце за прегръщане
понякога се смеем
до сълзи
използвам ги за да плача инкогнито
"баля"- баба и леля
плача в другата стая за да не ме виждат
"боклук" казва майка
отново
по лошо е от шамар
татко го няма
грозното бебе не живее при мен
живее в мен
по малко грозното ме разсмива до сълзи
не искам да е така
искам да е така
не зная какво искам
губя се
изгубих се
плача
вечер плача
сутрин нямам време
намирам време
работя на 150%
клоун
учител /което пак си е клоун/
майка
клоун
плача
сутрини
вечери
алкохол
плача
неизвестното
известното
плача
едното за сметка на другото
в градината завист
плача
боли ме
зъбя се
150%
доживях- учител на годината
уморена съм
смея се
над себе си
мразя се


утре...


/продължение след петнайсет години
ако ме има/


спомням си
помня

не помня само кога съм била обичана


       

Разминала си се с онзи, който щеше да те обича... В живота понякога става така. Съдбата е объркала конците. Примири се. Няма как. Трябва да продължим.

от мен, клоунче такова :)))

Наистина си прекалено квалифицирана за това което предлагам,но ако искаш...вземам те

Силнооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!

Mnogo silno! No, tova e edna istoriq, jivot na mnogo jeni v Bg. Ne si edinstvena! Jivotat e edin, gledai napred i kakto si umna, to madrosta e da izhvarli6 minaloto i jivei v nastoq6teto. Sama trqbva da si pomogne6, nqma koi drug ..... Promeni si misleneto. Trqbva! Pregradki.