не ми трябва официален празник, за да съм учител, не ми трябват ламинатчета, подписани и подпечатани с мокър печат от директор, инспектор, министър, не автографите ме правят такава, не методиките и педагогиките, не всички програмни системи, съставени от високопоставени лица,  благодарение на описания от самите учители опит през годините, заплатата, диференцираното заплащане, N лева за 24 май не ме правят по учител, най учител, да не говорим за копринените костюми, фльонгите, патъчетата, банкетите, нечие високопарно слово веднъж в годината, заради датата

аз съм учителка 365 дена в годината, ведно с платения си годишен отпуск

влизам в занималнята и очите на двадесет и три деца ме посрещат с онова Виждане, което никой проблясващ на слънцето ламинат не може да ми даде, пет пръстчета и ръка, колкото моята до лакътя, не могат да бъдат заменени с поздравително ръкостискане, работя много, работя повече отколкото ми стигат силите и го правя не за да смая колежките, не за да обикалям България по конференции, не за престижа на детската градина
а за онзи поглед в очите на майката, която влиза и ме прегръща с думите "госпожо...благодаря ти" за детето, което вади увяхнал букет, скрит от сутринта в гардероба и ми го подава без да каже "заповядай", не ми е нужно
за радостта която изпитвам, когато главоногото от рисунките се превръща в човече, извънземно, но човече
за онези моменти , когато държа лявата ръка на едно момиченце, което плаче, че никога няма да може да пише хубаво и и помагам, и и показвам колко хубаво мога да пиша аз с лявата си ръка
за миговете, когато детските гласове настръхват кожата ми като на оскубано пиле и умирам от срам че ме разтреперват, и гледам никой да не види, че плача
за босите пети под одеалата
за оправените дрехи, измитите ръце, правилното държане на прибори за хранене
за наученото стихче
за заекването, което изчезва зад усмивката
за смешните двойки, като червеи с пристъп и гърч
за мацаницата с бои
за всеки път, когато детето сгреши и ме повика с "мамо..."
за онова "чудовище", дето ми скъса нервите четири години, но усмивката му има лепящолечебен ефект
за съвършенно верните бърлгарски думи между устните на едно сополиво циганче
за гоненицата на двора, снежния човек, спасените охлюви, калинки, какавиди
за всичко, всичко, всичко, което не е свързано със света на възрастните

аз съм учител

и мисля, че учител на годината се става не когато получиш ламинат от министъра, а когато децата, които изпращаш в първи клас плачат за теб на последното тържество в детската градина толкова, колкото ти за тях

аз съм учителка
децата са мои учители

/публикувам това преди празника, защото и днес съм учителка, нали знаете, че не обичам празниците
на 31 май ще изпратим нашите деца за първи клас, вече месец мисля как ще се случи и как да не плача за тях, поне този път /

4 години радости и скърби...раздяла...много боли, но се свиква...една част в душата ни угасва с раздялата, но запазваме спомените от детските грейнали очички...:)

Моят син е в осми клас, дълго време тъгува за една от учителките си в детската градина. И сега като я срещна, винаги й благодаря за любовта към детето ми и за голямата й душа, каквато е и Вашата.
Бъдете благословена!

Напротив - права сте!! Такъв е учителят с призвание - учител! Може да имаш безброй дипломи, но ако не носиш призванието и таланта учител не би могъл да бъдеш истински педагог и възпитател!! Поздрави за постинга! Честит празник!! Желая Ви здраве и още дълги години да изживявате вълненията от срещите и раздялата с порасналите ви вече ученици!!

Свети Дух и Светите братя!
Да си учител е призвание! Ти го притежаваш!
Подрав!

Честит празник и на теб. Не съм закъсняла. Всеки ден сме учители. Всеки ден е като празник. Защото имаме възможността да се огледаме в детски очи. И да бъдем като тях. А те са искрени и не лъжат...

Учител по душа!