Постинг
25.05.2010 22:00 -
писмо от кошчето за боклук
пиша ти пак
преди да съм получила отговор
мина време от предишното писмо
дълго време
в него неподредено те търсех
и необяснимо знаех къде си
в това изгубих посоките
и не зная къде съм
под лявата ми гърда
тъпо боли
не съм искала да е там болката
преглъщах я дълго
явно не може отникъде да премине
закачила се е в кръвта
снощи например удави останалото
остана да мисля, че от мене не става жена
светулките по върховете на пръстите
само премигват уплашени
трябва да търся фенери назаем
за да поддържам техните
но не ми се върви из гората
зад дърветата дебнат представите
знаеш ли, май те управляват болката
старите, новите, просто представите
пиша ти, за да ти кажа
че си представям въздуха в коридора
как се разцепва
и ме губиш, изпускаш ме в цепнатото
как ме обвиваш във някаква ципа
и как тя става твърда от времето
пиша ти още, че когато те няма
не зная къде си
в това няма никаква логика
но нима в нещо има
тази сутрин пак станах рано
петлите нищо не струват
страх ме е
нищо, че вратата ми е заключена
от вътрешното идва страха
онова, дето вие гнездо край сърцето
а то прилича на зряла череша
готова от сока си да се пръсне
или да презрее от сока
ако остане така непотърсено
страх ме е
и това ме прави уплашена
ставам, сядам, дишам
забиват шпори в очите представите
явно съм неразбираема
и каквото да казвам е само казано
имам нужда
но това е неприлична дефиниция
става дума обаче за друго
просто такава е думата
сега пиша това и се питам
какво като пак съм изписала страница
просто написах казаното
но това не го прави смислено
искам да те докосна
докосвам
щом искам значи че мога
но моето "искам" е обесено с някакви "принципи"
значи пак не съм права
или пак съм зависима
пиша ти, за да те питам
свободата да искам затвор ли е
иначе съм добре
снощи заключих вратата
влязоха само представите
цяла нощ ме люляха в леглото
е, какво, ще трябва да свиквам
но ми е трудно, опитах, не става
стига съм писала
от казване, писане май няма смисъл
страх ме е
и съм объркана
и съм останала
отивам да врътна ключа наобратно
сутрин е, още не се е съмнало
вече няма кой да разбие вратата
а и трябва да тръгвам
извинявай, че стана дълго
всъщност пак ще го хвърля
и да го пратя
няма да има отговор
имах нужда
да знаеш че съм ти писала
имам нужда
да знаеш че и тази нощ съм те мислила
светло е
трябва да тръгвам
чао, моя любов
до дописване
преди да съм получила отговор
мина време от предишното писмо
дълго време
в него неподредено те търсех
и необяснимо знаех къде си
в това изгубих посоките
и не зная къде съм
под лявата ми гърда
тъпо боли
не съм искала да е там болката
преглъщах я дълго
явно не може отникъде да премине
закачила се е в кръвта
снощи например удави останалото
остана да мисля, че от мене не става жена
светулките по върховете на пръстите
само премигват уплашени
трябва да търся фенери назаем
за да поддържам техните
но не ми се върви из гората
зад дърветата дебнат представите
знаеш ли, май те управляват болката
старите, новите, просто представите
пиша ти, за да ти кажа
че си представям въздуха в коридора
как се разцепва
и ме губиш, изпускаш ме в цепнатото
как ме обвиваш във някаква ципа
и как тя става твърда от времето
пиша ти още, че когато те няма
не зная къде си
в това няма никаква логика
но нима в нещо има
тази сутрин пак станах рано
петлите нищо не струват
страх ме е
нищо, че вратата ми е заключена
от вътрешното идва страха
онова, дето вие гнездо край сърцето
а то прилича на зряла череша
готова от сока си да се пръсне
или да презрее от сока
ако остане така непотърсено
страх ме е
и това ме прави уплашена
ставам, сядам, дишам
забиват шпори в очите представите
явно съм неразбираема
и каквото да казвам е само казано
имам нужда
но това е неприлична дефиниция
става дума обаче за друго
просто такава е думата
сега пиша това и се питам
какво като пак съм изписала страница
просто написах казаното
но това не го прави смислено
искам да те докосна
докосвам
щом искам значи че мога
но моето "искам" е обесено с някакви "принципи"
значи пак не съм права
или пак съм зависима
пиша ти, за да те питам
свободата да искам затвор ли е
иначе съм добре
снощи заключих вратата
влязоха само представите
цяла нощ ме люляха в леглото
е, какво, ще трябва да свиквам
но ми е трудно, опитах, не става
стига съм писала
от казване, писане май няма смисъл
страх ме е
и съм объркана
и съм останала
отивам да врътна ключа наобратно
сутрин е, още не се е съмнало
вече няма кой да разбие вратата
а и трябва да тръгвам
извинявай, че стана дълго
всъщност пак ще го хвърля
и да го пратя
няма да има отговор
имах нужда
да знаеш че съм ти писала
имам нужда
да знаеш че и тази нощ съм те мислила
светло е
трябва да тръгвам
чао, моя любов
до дописване
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
