Постинг
26.05.2010 22:01 -
тялото, душата и ...
тялото,
страж пред подвижния мост на душата ми
я предаде,
вдигна си чукалата
и запраши към хоризонта
където явно тайно си мисли,
че има пръсти,
които ще навият косата му
на опашката на хвърчило от слънчеви зайчета
и така лесно ще се отскубне
от нея,
от нея,
заради която е способно да нарани
разграфената до милиметър
жива плът
от себе си
душата,
храна за всеки трепет, който ме прави жива,
се огледа безпомощно беззащитна,
приклекнала на кръстопътя
между очакването за цвят на липите
и първите зрели череши,
оттук пролетта минава само веднъж
и то на живот,
няма смисъл да чака
дъждовете да измият до неузнаваемост
цвета на очите ми,
но и няма къде да отиде
без крака, които да тичат,
без ръце, които прегръщат,
без сърце, което да учи как да обича
странно...
щом тялото си е тръгнало,
а душата някъде е останала
тогава коя част от мен разбира това
това непознатото
неопределимото
неделимото
този неподозиран къс, късче, парченце,
или молекула
която без тялото
и без душата ми съществува
тя какво е,
част ли е или цяло,
къде се е крила чак досега,
защо ме боли
и защо ме разплита,
и защо
защо
нито веднъж
нито за тялото
ни за душата попита
страж пред подвижния мост на душата ми
я предаде,
вдигна си чукалата
и запраши към хоризонта
където явно тайно си мисли,
че има пръсти,
които ще навият косата му
на опашката на хвърчило от слънчеви зайчета
и така лесно ще се отскубне
от нея,
от нея,
заради която е способно да нарани
разграфената до милиметър
жива плът
от себе си
душата,
храна за всеки трепет, който ме прави жива,
се огледа безпомощно беззащитна,
приклекнала на кръстопътя
между очакването за цвят на липите
и първите зрели череши,
оттук пролетта минава само веднъж
и то на живот,
няма смисъл да чака
дъждовете да измият до неузнаваемост
цвета на очите ми,
но и няма къде да отиде
без крака, които да тичат,
без ръце, които прегръщат,
без сърце, което да учи как да обича
странно...
щом тялото си е тръгнало,
а душата някъде е останала
тогава коя част от мен разбира това
това непознатото
неопределимото
неделимото
този неподозиран къс, късче, парченце,
или молекула
която без тялото
и без душата ми съществува
тя какво е,
част ли е или цяло,
къде се е крила чак досега,
защо ме боли
и защо ме разплита,
и защо
защо
нито веднъж
нито за тялото
ни за душата попита
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО