Блогът на sblasaci

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.05.2010 22:00 - то

Автор: sblasaci Категория: Лични дневници

Прочетен: 572 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 26.05.2010 22:21

тялото,
страж пред подвижния мост на душата ми
я предаде,
вдигна си чукалата
и запраши към хоризонта
където явно тайно си мисли,
че има пръсти,
които ще навият косата му
на опашката на хвърчило от слънчеви зайчета
и така лесно ще се отскубне
от нея,
от нея,
заради която е способно да усеща
разграфената до милиметър
жива плът
от себе си

душата,
храна за всеки трепет, който ме прави жива,
се огледа безпомощно беззащитна,
приклекнала на кръстопътя
между очакването за цвят на липите
и първите зрели череши,
оттук пролетта минава само веднъж
и то на живот,
няма смисъл да чака
дъждовете да измият до неузнаваемост
цвета на очите ми,
но и няма къде да отиде
без крака, които да тичат,
без ръце, които прегръщат,
без сърце, което да учи как да обича

странно...
щом тялото си е тръгнало,
а душата някъде е останала
тогава коя част от мен разбира това

това непознатото
неопределимото
неделимото
този неподозиран къс, късче, парченце,
или молекула
която без тялото
и без душата ми съществува
То какво е,
част ли е или цяло,
къде се е крила чак досега,
защо ме боли
и защо ме разплита,
и защо
защо
нито веднъж
нито за тялото
ни за душата попита