като цвят напъпил в ранна пролет,

като капка по тревата в ранна утрин,

като чувство, което още е в кръвта,

оглежда се и път си търси към сърцето,

като ухание, което още само разлюлява въздуха

и чака вятъра да го разплиска,

ката птича трела спряла се на гърлото

и чакаща дъха във шепи да я носи,

като усмивка в крайчеца на устните

за малко през очите да прелее,

като теб, която всеки ден във мен сутрин се зачеваш,

а вечер раждам те навътре към сърцето,

където вече чувството се е завъртяло,

пъпната ти връв, за да усуче…

ала

нали Сега си жива

И стиха и коментара са толкова живи!!!