Постинг
09.06.2010 22:00 -
кафе и син светофар
беше ден за чаша студено кафе
без захар но със бъркалка
и приказка за син светофар
който дава път към небето
но никой не тръгва по него
от страх да не би да стигне до там
в този ден
подредена последна във списък от имена
или за деня преоритетно изпаднала
от дългия именник познати и непознати
равнодушно изчаквам всички да се изредят
да погледнат нагоре
от смущение да зацъкат
че нищо не виждат
че нищичко няма
само някаква неяснота
която явно с нищо не впечатлява
вероятно днес има нещо в кафето
защото
когато най после идва моя ред
да вдигна нагоре очи
виждам
перо
мляко
дете
продавач в магазин за стъкълца
в които дъгата кокори очи
а те са в разлчни стъклени форми
излети в калъпи от мокри петна
виждам
бели бонбони
зелена трева
калинка с едно изгорено крило
утроба на водопад
очи на скала
един прелестен цвят
първи сняг
после още един първи сняг
шапка невидимка
запазила вкуса на вълшебника
ръкавиците му в които
пръстите от нищо не те болят
от съботи седмица
делва пълна със тишина
виждам още купести облаци
и зад тях още толкова много неща
беше ден за чаша студено кафе
без захар но със бъркалка
и приказка за син светофар
беше ден във който
последна
или
преоритетно изпаднала
във
и
от
списъка
пожелах най после
да бъда сравнена
със слепотата на всички пред мен
и така светофара
респективно небето
да знае
че виждам пътя към него
че има смисъл да се синее
не само за този ден
когато обаче кафето в чашата свърши
деня си тръгваше примирен уморен
от толкова напъни да бъде слънчев
сред всички околни слепи присъствия
отново пропуснал да помисли за синьото
и отново на зелено спрял
заради мен
беше ден за кафе и за приказка
беше ден в който знам
че съм синееща за светофара
че съм му единствена истинска
стига веднъж да си е припомнил
коя съм
и че за пътя през шепите му съм мислила
без захар но със бъркалка
и приказка за син светофар
който дава път към небето
но никой не тръгва по него
от страх да не би да стигне до там
в този ден
подредена последна във списък от имена
или за деня преоритетно изпаднала
от дългия именник познати и непознати
равнодушно изчаквам всички да се изредят
да погледнат нагоре
от смущение да зацъкат
че нищо не виждат
че нищичко няма
само някаква неяснота
която явно с нищо не впечатлява
вероятно днес има нещо в кафето
защото
когато най после идва моя ред
да вдигна нагоре очи
виждам
перо
мляко
дете
продавач в магазин за стъкълца
в които дъгата кокори очи
а те са в разлчни стъклени форми
излети в калъпи от мокри петна
виждам
бели бонбони
зелена трева
калинка с едно изгорено крило
утроба на водопад
очи на скала
един прелестен цвят
първи сняг
после още един първи сняг
шапка невидимка
запазила вкуса на вълшебника
ръкавиците му в които
пръстите от нищо не те болят
от съботи седмица
делва пълна със тишина
виждам още купести облаци
и зад тях още толкова много неща
беше ден за чаша студено кафе
без захар но със бъркалка
и приказка за син светофар
беше ден във който
последна
или
преоритетно изпаднала
във
и
от
списъка
пожелах най после
да бъда сравнена
със слепотата на всички пред мен
и така светофара
респективно небето
да знае
че виждам пътя към него
че има смисъл да се синее
не само за този ден
когато обаче кафето в чашата свърши
деня си тръгваше примирен уморен
от толкова напъни да бъде слънчев
сред всички околни слепи присъствия
отново пропуснал да помисли за синьото
и отново на зелено спрял
заради мен
беше ден за кафе и за приказка
беше ден в който знам
че съм синееща за светофара
че съм му единствена истинска
стига веднъж да си е припомнил
коя съм
и че за пътя през шепите му съм мислила
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
