излизам тихо през прозореца

под него кучета

готови да закусят с мен

по правило закуската е хранене

което нямаш право да споделяш

това ще означава

че аз-закуската съм поделена

помежду кучка кучка куче и пак куче

не знам дали това

е някак си за предпочитане

пред шумното изтичване навън

по простичкия начин през вратата

където

приклекнал като уличен певец

предишния живот клечи

с торба разтворена

като за лов на зайци

и чака доброволно да се дам

за пищната вечеря

на НВ

не знам

но през прозореца не искам да се връщам

излязох без да зная че нали

врата я зазидах отпреди

а и отворена да бе

не искам пак да я откривам

тогава...

ще ме разкъсат като сутрешна закуска

ала все нещо ще остане отстрани

и този твърдо съхранен остатък

онази част която не е аз

а ти

ще ми даде начало за началото

в което

вече няма да завися

от кучета прозорци и врати

и

аз
съм
ти