преди да стигна до теб слънцето ще издигне девет стени от стъкло, ще проблясва в тях, ще се отразява и от взиране да те видя очите ми ще сълзят, всеки опит да те докосна ще изгаря ръцете ми, в този стъклен затвор ще ухае на твоя парфюм и изгорените ми ръце, само сянката ти ще виждам да се движи зад отразената светлина по стените, но ще те виждам

преди да стигна до теб ще трябва да ми повярваш, че съм закърмена с мляко от синята фея, истинска съм, не играя себе си, суфльорите на авансцената са излишни, зная думите защото никога не съм ги учила, и съм жива, болезнено жива

преди да стигна до теб сезоните ще разменят дрехите си, щом отвориш очи да ме видиш ще прецъфтяват череши в безумната красота на първия сняг, прасковите ще са кръгли и бели като луна на равноденствие, виното ще се търкаля в бъчвите бясно и диво и ще пищи срещу теб за сладостта от моята асма

преди да стигна до теб ще мине толкова много време, че и бог ще се умори да наднича приведен зад стените от стъкло, ей там, на един дъх разстояние,отвъд тях, ще чакам бог да заспи и нарушавайки  всичките му заповеди с риск да бъда осъдена ще стигна до теб

преди да се случи това с един мах ще усетиш дълбоко в корените си как набъбва и разцъфтява в теб моята пролет, моята-твоя първа-последна, как те поглежда в очите с небето си и колко си сух за нея, за тази, която не си чакал, но само която може вътре в теб през себе си да те напои
въпреки преминаващите отвън

може да мине безкрайно много време, толкова, колкото не може да бъде измерено с пясъка на един човешки живот, може вятъра да заличи следите на думите ми изписани къде ли не, ще преживееш ледниковия период на сърцето си, ще видиш как всички ята отлитат от него подчинени на инстинкта и чак тогава, някъде чак тогава, когато стъпиш на топлото още от мен място сам, пуст и гол, и през босите ти ходила от там нахлуе онова мое тихо желание да съм твоя, тогава, чак тогава ще мога да стигна до теб, когато застанеш на моето място

за да стигна до теб ще стоя зад стените, чакайки ерите на живота да разплетат въжето от пясък около шията ти

един ден, още преди да съм стигнала до теб, това ще се случи

в този ден ще ме поискаш така, както винаги си знаел, че ме искаш, но от условия, стени, сезони, болка и време може да съм се изгубила


ще ме чакаш ли тогава да стигна до теб