когато дъщерите си тръгват
със всички правописни грешки от живота ти
със всички уж принадлежащи ти мними щастия
със всички моменти уж твои но всъщност единствено техни
със неизрадваните ти радости
със неизпетите песни
с обещание за сбъдване на твоите остарели вече мечти
и без никакво знание колко си можел
и да обичаш
и да страдаш
и да болиш
и да умираш
но си спрял да си себе си
заради детските им игри на възрастни
тогава разбираш
че си забравил как се казва
"обичам те"
че си лишил себе си
в името на непокорното царство на детството
че си записал всички свои гласни
в бележника на порасналата си дъщеря
като отличие по живеене
ала тя
вече живее по своему
без да помни за теб
без да мисли за теб
без да има кой да и каже какво си си взел
за да дадеш на нея
затова и е съвсем безразлично
на фона на нейните собствени радости
че си сам и самотен и пуст и остатъчен
че си толкова дал а не получил
или нищо не дал но искащ все пак да получи
тогава още разбираш
че си допуснал милион и една правописни грешки
два милиона още някакви други
и една единствена е от значение само за теб
другите милиони са пак за нея
ала тя вече по своему си живее
и не пита добре ли си
и не пита помниш ли правописа
на онази така болна дума "обичам те"
а обича някого
и тебе те няма там
и тук те няма
и вероятно няма кой да те обича
след всички забрани в името на дъщерята
в името
на онова малко но вече пораснало твое момиче
което си има момче
момчета
даже повече 
толкова колкото сам ти не би позволил в живота си
и изведнъж
всички правописни и правоговорни речници
се оказват измислица
остарелица
неизползваеми


за теб, както казва щерката,
малко е късничко,
отдавна минало времето правиписано

затова 
за да не закъснея за последния час по писане
ето пиша
съвсем правилно
че те обичам 

Роман от две правописни грешки - дъщеря и "обичам те!". Нашият живот.

и изстрадано.... Който не го е изпитал, не вярва, че това се случва....

преписано

от мен

и други

"защо избра мен, мамо" а аз не знаех какво да и отговоря
тя знае, че този избор е грешен, винаги го е знаела
съжалява ме и ме прегръща само, а аз...

моля се да не ме повтори

децата тръгнаха рано
взеха само храна и смях
отидоха да танцуват някъде

сама съм
трия
пиша
греша
и сричам ли сричам урока
които
самата аз преподавах някога

Децата си тръгват от нас. Рано или късно. Просто трябва да приемем ,че е така.

детето си тръгва точно когато имаш нужда от него и не жертва каквото и да е за теб, а и не трябва, а и не искаш, тогава... тръгва си...разбираш ли, въпреки липсите заради него, въпреки личната болка заради него, въпреки, че си мислел, че си направил родителска саможертва за него, най лошото е, че чак тогава разбираш, че самия ти си изчезнал, няма те, свършил си се в живота му и сега, когато имаш време за живеене, нямаш време за живот

аз го разбрах почти навреме

Разплаках се дори, мислейки за всички деца, които са си тръгнали, включително и за себе си... Моите още не са си тръгнали. Мисля обаче, че със самото си зачатие вече децата "си тръгват"... Те са отделни личности. Дали ти е дете, родител, любим - не можеш да имаш никого, така ми се струва. Единственото, което можеш да имаш, това е любовта, която те свързва с тях, където и да са, каквото и да правят. Обаче понякога, рядко, това ме натъжава. Може би зависи от моментното настроение. Поздрави!:)

и те обича...поздрав...неземна си...

МАМО, А ДАЛИ Е НАЯСНО,ЧЕ СИ ИЗТРЕЩЯЛА АЛКОХОЛИЧКА,КОЯТО ТОРМОЗИ ЧУЖДИ МЪЖЕ?