Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2015 20:06 - утро
Автор: sblasaci Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1196 Коментари: 2 Гласове:
2



 прости,

 че не казах „довиждане”,

когато си тръгнах забързана в себе си,

че не целунах лицето ти,

че не прегърнах ръцете ти,

оплетена в своите пътища

не доплетох ризата от митрил

да те пази в кошмарните сънища,

уплашена на живота си в края

не видях, че още се плашиш

от  малките сиви паяци,

пропуснах да те прегърна на тръгване

от бързане мен да прегърнат,

а когато се стреснах от себе си

нямаше път за връщане…

„спокойно мамо,

знаеш, че ми е хубаво

да си дойдеш, макар и за малко…”

зная… и ме боли, че те пропускам

докато сбера на живота останките…

 

стъмва се…

трябва да тръгвам,

остават ми няколко мига живеене,

а за тебе е утро, детето ми,

утро за раждане  и младеене,

не целунах челото ти, както обичаш,

просто пак тичам…

прости,  че не казах „довиждане”,

дори да си тръгвам

хиляди пъти в мълчание

ти оставаш моето вдишване

 
image




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. derayag1 - ..
10.02.2015 20:33
Обичам те мамо.. <3
цитирай
2. raina19 - Много е хубаво! :))
15.02.2015 14:25
Много е хубаво! :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 289092
Постинги: 563
Коментари: 787
Гласове: 2306